Това безумно предложение беше публикувано на страниците на августовския брой на Scientific American. Авторът Michelle Nijhuis предлага по този начин да се разделят видовете, които да се пазят, от тези, които трябва да загинат.
Проблемът не е в жестокостта, а в това, че природозащитниците вече не може да си позволят да пазят всички растения и всички животни, заплашени от изчезване. Броят на видовете, наближаващи точката, от която няма връщане, стават все повече, а политиците както и досега все още мислят само за икономиката, а не за околната среда.
Michelle Nijhuis предлага три начина за да се определи кой да бъде защитен, и за кого да се плаче. Така, китайският речен делфин няма уникална роля в природата. Гребенестите пингвини – да ги предпазят от изчезване е твърде скъпо, а оправдание за съществуването им просто не е нужно.
Ако се фокусираме върху запазването на генетичното разнообразие, победители ще са двугърбата камила и дългоклюната ехидна. А Centrocercus minimus (вид американски яребици), които живеят в югоизточната част на Юта и югозападната част на Колорадо и избрани зa специален вид по-скоро по политически, а не по биологични причини, са твърде близки до други видове.
Третият подход включва концентриране върху запазването на цели екосистеми. Така че ние трябва да се разделим с мангровите гори. От другата страна на горските са секвоите – важни центрове на биологичното разнообразие. В тях обитават уникални растения и животни, те си струват инвестициите.
Тази гледна точка, обаче, противоречи на закона в Съединените щати от 1973 г., предвиждащ правото на всички видове (освен вредители) на защита, независимо от тяхното значение за човека.
По материали на Discovery News.
Хахаха, представям си тея дето са ни създали да решат и те така да направят списък, само че с нас вътре в него …