“Човек не може да реши проблем, мислейки по същия начин, по който го е генерирал.” Така твърди Алберт Айнщайн. Космолозите, които се придържат към теорията за Големия взрив, ясно демонстрират този принцип. Те догматично настояват, че тяхната “научна” теория е вярна, но се смята, че науката не трябва да работи с непогрешими доктрини, а с проверими хипотези.
Въпреки това, други учени все още се опитват да потвърдят теорията с експерименталните резултати. Ерик Лернер, всепризнат научен писател и автор на “Големият взрива никога не е съществувал”, принадлежи към втората група. Според Лърнър, космологията на Големият взрив е една голяма грешка.
Големият взрив – това не е експлозия в традиционния смисъл на думата. Това е специфично и рязко разширяване на пространство-времето. Когато има разширяване на пространство-времето, галактиките тръгват в различни посоки едновременно. По време на разширяването, материята се разпределя почти равномерно, така че Вселената да изглежда еднаква във всяка точка – хомогенна.
Още през 1986 г. ние вече знаехме, че това не е така. Групи галактики формират галактически клъстери, които са свързани помежду си в други още по-големи комплекси. Около дългите змиеподобни комплекси от галактически клъстери, за които при нормални условия ще са им нужни за формиране поне сто милиарда години, вселената като цяло е доста празна. Тя не е хомогенна, и не е на възраст около двадесет милиарда години, както се изисква от стандартния модел.
За гравитационните сили се твърди, че са създали слънчевите системи и галактиките. Въпреки това, слънчевите системи имат планети, чиито орбитални скорости намаляват с увеличаване на разстоянието от звездата, като в същото време галактическите системи са съставени от звезди, които се носят в спирални ръкави със скорости, които остават непроменени, независимо от разстоянието до центъра.
Космолозите на Големия взрив и досега се затрудняват да обяснят тази разлика. И в двата случая има много проблеми с ъгловите моменти. Каквoто и да казват традиционните учебници, топките от водород в космоса не се превръщат в звезди сами по себе си. За процеса на формиране на звезди е необходимо свиване на газа от ударна вълна, причинена от експлозията на друга звезда. А откъде се взима тази друга звезда?
Сателитът СОВЕ измери космическия радиационен фон, за който се предполага, че е ехо от ранния Голям взрив, в момент, когато Вселената е била все още компактна. На теория това лъчение не може да бъде напълно еднакво, в него трябва има малки вариации, които да показват наличието на зърна в галактическото вещество.
Сателитните данни показват наличието на много малки вариации – сто пъти по-малко от тази, предсказани от теорията. Хипотетичните параметри и резултатите са силно модифицирани за да отговарят на получените данни, а това означава, че космолозите все още нямат надеждна основа за построяване на модела на Вселената.
Последните данни, получени от наблюдения на свръхнови разкриват, че темпът на разширяването на Вселената е по-висок от очакваното, и защитниците на Големия взрив бързо са добавили в уравнението повече енергия за да обяснят това ускорение. Въпреки това, всички видими енергии във Вселената се поддават на изчисления, така че те извеждат енергия, която не можете да се види и я наричат “тъмна енергия”.
Към днешна дата, те вярват, че Вселената се състои от 70% “тъмна енергия”, 27% “тъмна материя” и само около 2-3% са видимите звезди и газови мъглявини. Въпреки това нарастващото ускоряване на разширяването означава, че Вселената е с 10-12 милиарда години по-млада от стандартната теория, според която възрастта на Вселената е 20 милиарда години.
Така излиза, че истинската възраст на Вселената е около 8-10 милиарда години.
С други думи, стандартната теория за Големия взрив е пълна с достатъчно много условности, които е трябвало да бъдат въведени, за да може теорията да бъде в съответствие с наблюдаваните явления. Но днес, има и други теории , които се опитват да отчетат всички налични факти.
Например, Ерик Лърнър развива друга теория – теория на електромагнитната вселена, базирана на идеята на д-р Алвин, физик по плазмата. Плазмата може да бъде изкуствено получена в лабораторията и осигурява повече механизми, чрез които да се обясни произхода на слънчевите системи и галактики. Към днешна дата, тази теория не е все още не се признава от научната общност и е алтернативна.
