Китайски и японски учени изложиха необичайна хипотеза, според която паралелен свят, ако съществува, трябва да е идентичен с нашия.
Тяхната теория се основава на теорията за суперструните, която предполага, че реалността е направена от вибриращи струни, а не от атоми и електрони. Тези струни произвеждат различни ефекти като гравитация, когато звучат и усукват.
През 70-те години на миналия век учените Йоичиро Намбу, Холгер Нилсен и Леонард Съскинд независимо един от друг предложиха елементарни частици като пиони да бъдат струни, а не точки. Тази теория обаче работи само в десет измерения, а не в трите, които виждаме.
За да обяснят това несъответствие, учените предложиха, че шестте допълнителни измерения са свити в малки размери, което ги прави невидими за нас.
Използвайки математическо моделиране, изследователите създадоха две вселени с десет измерения. Четири измерения бяха идентични и в двата свята, но останалите шест бяха различни. Те установиха, че разликите в латентните измерения не оказват значително влияние върху видимите събития.
„Това означава, че ако вулкан изригне в нашия свят, тогава в паралелна Вселена се случва същото изригване“, каза астрономът на НАСА Мишел Талер.
Тази теория обаче се основава на предположението, че паралелните вселени са създадени от вибрации на струни. Но какво ще стане, ако те са създадени от собственото ни съзнание?
Някои учени предполагат, че паралелните светове могат да бъдат резултат от квантова суперпозиция, където всички възможни резултати от събития съществуват едновременно в различни вселени. Когато направим избор, една от тези вселени става наша реалност, докато другите остават скрити.
Въпреки че тези идеи са само хипотези, те повдигат интересни въпроси относно природата на реалността и възможността за други вселени, подобни на нашата.
