Ходещи биоботове - андроиди създадоха в САЩ (видео)

Американските биоинженери създадоха истински андроиди – машини биоботове, които съчетават жива и нежива тъкан и са способни да се движат самостоятелно.

Те са меки, биосъвместими, с дължина около 7 мм (с макроразмери) и могат да се движат самостоятелно. Тези миниатюрни биоботове са разработен в Университета на Илинойс (САЩ), и се смятат за огромна крачка в синтетичната биология.

Създаване на неелектронни биологични машини е най-интригуващият проблем, с чието решаване се занимават учени, работещи на пресечната точка между биологията и техниката.

Сегашните движещи се биоботи – не са просто имитация на това, което вече е създадено от природата, а също така и уникални функционални машини, които се използват за производството на хидрогел, клетки за сърдечния мускул и 3D принтер. Според разработчиците “конструкцията” на биоботовете може да бъде променяна според изискванията за спецификата на бъдещото им използване.

Подробности за създаване на биоботове и техните характеристики има в Scientific Reports (с много илюстрации и експериментални данни).

Ключът към локомоцията (съвкупност от координирани движения, с които, например, човек се движи в пространството) на биоботовете е асиметрията. Всеки бот, който изглежда като микроскопичен трамплин, има един дълъг тънък крак, и един по-къс. Тънкият и дълъг крак е покрит с клетки от сърдечния мускул на лабораторни мишки. Когато тези клетки се съкращават, кракът , пулсирайки, избутва напред биобота. Максималната скорост не е твърде малка – 236 мкм / сек.

Инструмент за създаване на ботовете е 3D принтер, който използва желеобразна хидрогел за печат и на основното “тяло” (корпуса). Този подход позволява бързо да се произвеждат и изпитват различни по форма биомашини и да се извършва фина настройка на оригиналния дизайн за постигане на максимална скорост.

Самите учени мечтаят за създаване на ботове, чиито живи клетки биха могли да реагират на някои външни дразнители – например химически градиент. В този случай, ботовете може да се използват като “кучета”, живи сензори, обучени и насочващи се към източника на токсини.

Освен това учените работят по създаването на роботи със сложен физически дизайн, което да им позволява да изпълняват различни движения в три измерения.

По материали на Университета в Илинойс.