Рентгенова интерферометрия е позволила на учените да изучат поведението на силикатните течности – разтопени скали, от която се състои основно земната мантия. По този начин учените са намерили подкрепа за хипотезата за съществуването в далечното минало на нашата планета на два океана от магма, пише списание Nature .
Според тази хипотеза, в далечното минало, когато Земята е представлявалa предимно разтопена маса, мантията е била разделена на две части – с по-малко плътен повърхностен слой и с по-плътен дълбочинен. Двата слоя са били разделени от слой с кристален състав.
Хипотезата за два океана позволява да се изясни съществуващото на пръв поглед противоречие между оценките за скоростта на охлаждане на магмата и времето, през което повърхността на Земята е била в разтопено състояние (последното е много по-малко от очакваното) . Ако двата океана са съществували наистина, скоростта на втвърдяване на повърхността на планетата е трябвало да бъде много по-висока от очакваната.
