Нов генетичен анализ на човешки чревни бактерии е дал много изненадващи резултати. Оказва се, че в червата ни живеят толкова странни същества, че някои биолози твърдят, че това е една напълно нова форма на живот, все още неизвестна на науката.
Разбира се, подобни изказвания трябва да бъдат приемани със скептицизъм, но някои основания те наистина имат.
Изследване на микробиома буквално пренаписва сега учебниците по биология на човека след като учени откриха, че всичко – от устата до корема и кожата – представлява сложна и разнообразна екосистема. Според някои оценки, микробите в тялото ни са повече от клетките.
Тази седмица New Scientist пише за проучване, проведено от Philippe Lopez и Eric Batesta в университета Пиер и Мария Кюри. Те са разработили нов метод за определяне на най-много различаващите се една от друга форми на живот в чревната микробиома, а именно, чрез изследване на 86 семейства гени, които рядко се прехвърлят от организъм в организъм. Тези гени могат да бъдат използвани, на теория, за разграничаване на формите на живот от трите известни биологични домейни: бактерии, археи и еукариоти.
В резултат на това генетиците стигнали до много изненадващи резултати: около една трета от маркерните гени, проучени от Лопес и Батеста, не принадлежат към нито един от познатите на човека домейни. Означава ли това, че сме открили четвърти домейн точно под носа си (или по-скоро, вътре в него)?
Вероятно. Но има и други версии. Първо, тези специфични маркерни гени могат да бъдат по-вариативни, отколкото ние знаем. В края на краищата ние едва сега започваме да разбираме степента на генетичното разнообразие на микробния свят. Налице е също така възможност, че в такава изолирана среда като червата на човека, естественият подбор да е довел до ново ниво на генетично разнообразие, което преди никога не сме виждали.
За да се отговори дали наистина има в нашите черва представители на абсолютно нов клон на еволюционното дърво, е необходимо да се изолират и изучат организмите с тези странни гени. Тази задача няма да е лесна, тъй като повечето от бактериите ние все още не знаем как да култивираме в лаборатория. Но перспективата е толкова вълнуваща, че генетиците, разбира се, ще се опитат да направят това.
