Американски изследователи са провели необичаен експеримент, за да разберат дали Вселената е плоска холограма. Много от нас със сигурност ще кажат, че това е поредната глупост и със същия успех може да се доказва, че Вселената – не е късче портокал.
Само че не всичко е толкова просто. Защото така наречената „холографска хипотеза“, въпреки своята противоречивост, стана през последните две десетилетия много популярна сред обикновените хора и сред видни учени от много краища на Земята.
Произходът на спорната хипотеза
За първи път тази любопитна теория е изказана през 1993 г. от холандеца Джерард Хоофт от университета в Ротердам, който, между другото, през 1999 г. заедно с колегата си Marthinus Veltman получава Нобелова награда – макар и за съвсем други заслуги.
Професорът поставя под съмнение аксиомата, че нашата Вселена е триизмерна, и издига предположението, че реалността е двумерна, като при това ни кара да вярваме, че това не е така. Според учения, вселената с черни дупки е само плоска холограма, чиято повърхност е снабдена с информация за изкривяването на пространство-времето. Благодарение на тези данни, съхранявани в равнината, виждаме реалността около нас обемна.
Излишно е да се казва, че световната научна общност приема изявлението на Хоофт с огромна враждебност. По адрес на учения веднага се посипват обвинения в некомпетентност и псевдонаучни изследвания.
Независимо от това „холографската хипотеза“ бързо намира привърженици. Например, американският физик- теоретик от аржентинския произход Juan Maldacena извежда през 1997 г. уравнения, които описват в детайли поведението на хипотетична плоска Вселена.
Опитът да се опровергае
Експерти от Калифорнийския технологичен институт под ръководството на професор Крейг Хоган решават да постават на този въпрос точка. Изследователите казват, че, ако Вселената наистина е двумерна холограма, триизмерните координати на произволни точки в пространството не трябва да се поддават на високоточни прецизни измервания във връзка с неопределеностите, задавани от няколко закона на квантовата механика. С други думи, във всяка точка в пространството ще се наблюдават забележими колебания на високи честоти.
За да не са голословни американците изхарчват повече от два и половина милиона долара за изграждането на безумното устройство, наречено „Холометър.“ Устройството се състои от два интерферометъра, поставени в 40- метрови стоманени тръби. Оптичната система излъчва мощен лазерен лъч, а съвременни сензори търсят изкривявания в пространство-времето. Многобройните експерименти на калифорнийските учени с „Холометъра“ не откриват корелации, които могат да потвърдят хипотезата на холандеца. По този начин изследователите заключават, че тази теория е фундаментално погрешна.
Забележително е, че научния свят, разбил на пух и прах теорията на Хоофт, точно така реагира и на неотдавнашното и опровержение от американците.
Според много световни учени, ако приемем, че нашата Вселена е наистина плоска, а видимостта на нейната обемност се достига с помощта на специални алгоритми, то прилагането към такава реалност на законите, изчислени единствено според триизмерната реалност, са безсмислени.
С други думи, „холографската хипотеза“ все още остава една от тези теории, които не могат да бъдат експериментално нито потвърдени, нито експериментално отхвърлени.
Това е все едно да се доказва и опровергава, че всички ние живеем в матрица …
