Напоследък май по-често ми се говори за животни, или за хора, които обичат животните… Един професионален терапевт веднага би открил корена на тази моя обич към домашните любимци и към хората, които имат домашни любимци. Но мисля, че и при мен, и при много от вас, уважаеми слушатели, причините за тази любов са повече от ясни – обич и привързаност към четириногите може да изпитва само добър човек. От добро семейство. С добро възпитание. И съвсем не на последно място – човек, отгледан с любов.
Най-кадифеният и благ човек в живота ми – татко – бе страстен „коткар”. Затова и аз, откакто се помня, винаги съм живяла с котки вкъщи. Толкова съм привързана към тях, че когато преди години в Университета, при един медицински преглед, се установи, че имам алергия към котки, никой от семейството ми не обърна сериозно внимание на този факт, аз продължих да живея с котки и алергията, някак от само себе си отшумя.
В двора на къщата ни едно време, освен двете котки, имахме и куче, което един ден двама представители на Санитарната инспекция в града умъртвиха с инжекция, следвайки някакви и до днес необясними за мен разпоредби за ликвидиране на живеещите на двора домашни кучета?!
Така или иначе, тези двама души изпитаха гнева и мъката на едно шестгодишно дете – аз – което изпочупи всичките прозорци на домовете им, гледащи към улицата.
Същата съдба постигна и съседа, който изпробвайки новата си въздушна пушка, бе убил котарака ни, докато по това време си лежал в двора на банката до нас.
През годините съм била свидетел на изключителни приятелства между хора и животни, на невероятни грижи, полагани за домашни любимци, на огромна тъга от загубата на толкова скъпо същество, но и на абсолютно безчовечно отношение към полу-домашни, полу-любимци, оставяни вързани в самотни дворове, недохранвани, занемарявани, нелекувани и самотни. Никога няма да мога да си обясня този начин на уж гледане на домашно животно.
И винаги, с някаква огромна наслада, съм гледал филмите за зоо-полицията в Щатите, където в повечето случаи доброто възтържествува, болните или малтретирани животни оздравяват и намират нов дом и любящи собственици, а за престъпниците от човешкия вид има справедливо наказание. Винаги съм си мечтала да има и в България Зоо-полиция и за моя голяма радост, това време май най-сетне дойде.
Извън Зоо-полицията съществуват, разбира се, и много хора, които се грижат за безпризорните животни така, както се грижат и за домашните си любимци. На улицата, където живея, всички приятели на котките (а и на бездомните кучета) се познаваме. Говорим си дълго, ако се засечем да храним голямата армия котки по едно и също време, заедно милваме котките, играем си с тях и им говорим, знаем кое кога отсъства и кога е болно, заедно викаме ветиринаря (пак от нашата махала, чудесния д-р Иванов), заедно купуваме лекарства, обезпаразитяваме ги, търсим им заедно дом…
Сутрин, в 7, първа с малки парченца салам и попарка с мляко минава Пенсионерката – една бивша учителка, която леко недочува, но всички ние със сигурност я чуваме, когато говори на котките и им подвиква: „Хайде, бабо, елате да ядете, хайде, яжте, и като пораснете да станете добрички”.
Така им говори, а ние, които я чуваме се подсмихваме, а душите ни преливат от добрината, която тази дребничка женица таи в сърцето си. Представям си я как се е държала с децата, на които е била учителка и знам, че родителите на тези деца, могат да бъдат спокойни, че е имало кой да възпитава и обича децата им, когато не са при мама и татко. След Пенсионерката котетата храни Деничка, която има вкъщи двама глезанковци-котараци и очаква бебенце. Отсега си представям голямата веселба в нейния дом, който и без това рядко остава без гости и животни!
После идва ред на Няня, наречена така, защото винаги поема дежурство у нас, когато отсъстваме и няма на кого да оставим нашата Ейприл. След Няня, с малка разлика във времето, се появява Наталия, от нашия блок, която има особена слабост към Шишо, най-пухкавото и благо коте от всички котила, който е негласният предводител на по-малките котета и не започва да яде, преди всички малки да са се нахранили. После идва Ваня, приятелката на Няня, с прясно сварени пилешки крилца, а после котешкият народ просто виси под балконите и чака поредната порция обич, под формата на останки от обеда на съседите от третия етаж, или рибени костички, събирани от съседката на втория.
Не може да се каже, че бездомните котки в моята махала живеят зле. По тази логика не би трябвало да има и лоши хора в махалата ни. Е, не е съвсем така, уви, но аз предпочитам да си затворя очите за тях.
И ако сега се чудите как да разведрите почивния си ден, уважаеми слушатели, препоръчвам ви да си пуснете някое клипче от Интернет, в което деца и животни спят, играят, хранят се и растат заедно. Нищо по-радостно и възторжено от това не можете да намерите, уверявам ви!
Златна Костова: http://bnr.bg/sofia/post/100634398/za-priatelstvoto-mejdu-horata-i-jivotnite#st_refDomain=www.facebook.com&st_refQuery=
