Събуждайки се сутринта, Джулия забеляза, че мъжът й вече не си е у дома. През последните месеци той се държаше по доста странен начин.
Протягайки се в леглото, възрастната жена морално се настройваше за почистване. Започвайки от спалнята, тя изведнъж откри бележка на масичката на мъжа си.
След като я прочетете, Джулия не можеше да сдържа сълзите си:
„Скъпа Джулия,
Пиша ти, докато спиш. В този случай, ако утре, събуждайки се, аз вече няма да бъда себе си. Аз сякаш се оказах хванат между два свята и все по-ясно осъзнавам, че окончателно се загубвам в единия от тях. Боя се, че един ден аз просто няма да се върна.
Ако утре аз вече не мога да разбирам какво става с мен … Ако утре не мога да изразя възхищението си от теб, и това как те ценя. Как оставаш с мен, въпреки всичко, като все още се опитваш да ме направиш щастлив.
Може би утре вече няма да разбирам това, което правиш за мен. Ти залепваш бележки на вратите за да не объркам кухнята и банята. Ти винаги ме караш да се смея, когато обувам обувките си без чорапи. Ти винаги продължаваш разговора с мен, дори когато аз забравя за какво става дума. Понякога ти нашепваш в ухото ми имената на нашите внуци, така че те да не осъзнават, че съм ги забравил. Винаги внимателно отговаряш на изблиците ми на гняв. Дори когато аз просто не знам какво ми става.
За всичко това и още много. Ако утре забравя името ти или моето.
Ако утре вече не съм в състояние да ти благодаря.
Ако утре, Джулия, не мога за последен път да ти кажа, че те обичам …
Завинаги твой,
T.A.M.R „
Да се прочете тази бележка без сълзи е почти невъзможно. Дори в случай на тежката и коварна болест на Алцхаймер, дълбоките чувства все пак са в състояние да намерят свои прояви. Не позволявайте това послание за любов да бъде забравено, просто го споделете.
И нека любовта живее!
