Цялото човечество, целият ни живот с неговите стремежи и тревоги, може да се окажат само суета на не особено развити същества, следени с интерес от извънземни учени и любители на дивата природа.
Откакто през 1950 г. Енрико Ферми на обяд с колегите задава въпроса: „Ако извънземните съществуват, тогава къде са те?“ – благодарното човечеството намери няколко възможни решения на този парадокс.
Някои вярват, че животът на нашата планета, ако не е уникален, наистина е много рядък и напредналите цивилизации нямат никакъв шанс да се срещнат една с друга.
Други предполагат, че срещата вече е станала и някои изключително интелигентни същества ни наблюдават от дълго време, или за да ни изучават, или за да се забавляват. Снизходително и от високо – както ние наблюдаваме нашите „по-малки братя“ някъде в зоологическата градина или в природния резерват в покрайнините на галактиката.
Дълго преди Ферми подобен парадокс формулира и Константин Циолковски. В действителност, само в Млечния път има около 100 милиарда звезди. Броят на галактиките в наблюдаемата Вселена, според последните изчисления на астрономите от Университета в Нотингам, може да надхвърля 2 трилиона. Броят на планетите, подходящи за живот в такъв свят е невъобразимо голям.
Добре познатата формула на Дрейк предлага да се изчисли броя на извънземните цивилизации в галактиката, като се вземе предвид вероятността за раждане на подходяща планета, появата на живот върху нея, еволюцията на съзнателните същества, и така нататък.
Според изчисленията, направени от Клаудио Maкконе през 2012 г., само в Млечния път цивилизациите може да са повече от 11 000. Ако те са разпръснати из галактиката, повече или по-малко равномерно, от най-близките ни съседи може да ни разделят само някакви си 2600 светлинни години. Но тогава …
Къде са всички те?
Статия с такова подзаглавие през 1973 г. публикува радиоастрономът в Масачузетския технологичен институт Джон Бол.
„Цивилизация, изпреварила хората в техническото си развитие с няколко епохи, от наша гледна точка ще е практически всемогъща и всезнаеща“ – пише ученият, сравнявайки нашите възможности с тези на една мравка.
Според него, ние можем да не осъзнаваме съществуването на извънземен разум, както мравките в Манхатън може да не знаят за съществуването на нашата цивилизация: това осъзнаване се намира зад границите на техните интелектуални възможности.
Такава свръхцивилизация, разсъждава Бол, трябва да бъде „хуманна“, иначе притежавайки способността да ни унищожи толкова лесно, колкото ние на мравките по тротоара, със сигурност би го направила.
А нашата поява, като се имат предвид способностите на извънземните, едва ли би останало незабелязано за тях. Ние по никакъв начин не можем да им попречим, защото все още не сме успели да си направим колония поне на Марс. Ние сме за тях – както са приматите за нас, а може би и още по-елементарни. Те може просто да ни пренебрегват, но е възможно и да ни пазят – за да ни изучават.
Междугалактическо споразумение
Възрастта на Земята е около 4,5 милиарда години, възрастта на Млечния път – над 13 милиарда. Това е повече от достатъчно време за да може да се каже, че в галактиката – ако животът наистина е разпространен на планети и по-големи спътници – са се появили разумни същества. Развитието на самата цивилизация е пълно с рискове, но не изисква много време.
„Преди сто години ние не бихме могли да изпратим сигнал до съседната звезда, днес ние можем – добавя Бол. – Извънземна цивилизация, по-възрастна от нас само с хиляда години, може да използва технологии за междузвездни комуникации … а ние, хората, все още не притежаваме „.
Те могат да общуват помежду си и да постигнат споразумение за опазване на дивата фауна – като нас. Нещо като Програмата на ООН за околната среда – Междугалактическо споразумение, на което те със сигурност са способни.
Такива изчисления прави през 2016 г. Дънкан Форган, астрофизик в британския университет в Сейнт Андрюс, който предлага математически модел на вътрешногалактически комуникации. За да може такава мрежа да работи, нейните участници трябва на първо място, да съществуват по-дълго, отколкото сигнала на скоростта на светлината стига до съседите и обратно.
На второ място, те трябва да живеят в подходящ район на Млечния път, на безопасно разстояние от активното ядро на галактиката – някъде между 6 и 10 килопарсека от центъра (ние сме на 8). В рамките на тази област цивилизациите в модела на Форган се появяват равномерно около произволни звезди, и загиват след известно време. Ако цивилизация достигне контакт с по-развита, тя се превръща в част от нейния „глобален свят“.
Изчисленията показали, че първото такова съобщаване се появява след доста голямо забавяне, но с течение на времето вероятността за контакт се увеличава бързо. Ако в галактиката има най-малко петстотин планети, населени с високо интелигентни същества, те достатъчно бързо ще образуват няколко различни групи.
Само ако средната продължителност на живота им е много милиони години, се появява общност, като например Обединена Галактическа република. В Галактическа империя Форган не вярва: „Ако цивилизационните групировки влязат в контакт, най-вероятно всяка една от тях ще има свой собствен мироглед, свои възгледи за Вселената, – счита ученият., свои възгледи за правата и задълженията на съзнателни същества и техните институции“. Той се надява, че „нашите стопани“ ценят живота и правата на малките си братя най-малкото както и ние се опитваме да го правим.
Ние полагаме големи усилия за да спасим застрашените видове, но държим ситуацията под контрол и не пускаме дивите животни извън определените им райони. Въпреки всички „права“, те са твърде непредсказуеми и опасни за да живеят рамо до рамо с нас.
Може би някой ни държи в зоологическата градина „Земята“ със сила, поне дотогава, докато не станем наистина разумни и спрем да се избиваме. Влиянието на свръхразвита цивилизация ще остане напълно невидимо, като се проявява ту в случайна експлозия на ракета, ту във внезапната неспособността на политиците да се договорят.
В противен случай, защо ние сме все още не можем да създадем колония поне на Марс?
