Защо всички жители напуснаха град Китсолт, до Аляска, без дори да изключат осветлението?

Когато си представяме призрачен град, пред очите ни се появяват руини: къщи без покриви, мръсни счупени прозорци, гниещи подове … Но в Kитсолт, който се намира на северното крайбрежие на Британска Колумбия в Канада, могат да се видят редици от напълно запазени къщи, търговски центрове, ресторанти , банки, заведения и театри.

Всички те са изоставени и празни, но изглеждат непокътнати и идеално чисти. В града лампите  винаги светят,  улиците са украсени с подрязани дървета, тревните площи са добре поддържани, но никой не нарича Kитсолт свой дом от 1982 г. насам.


Kитсолт е  град близо до границата с Аляска. Той  успява да просъществува съвсем кратко. Неговата история започва през 1979 г., когато в града се заселват миньори, работещи в мините за добив на молибден.

Молибденът се добавя в различните сплави за създаване  на твърди и устойчиви карбиди и  се използва за създаване на неръждаема стомана. Но точно когато животът в тази девствена планинска утопия започнал да се подобрява, пазарът на молибден се срива  и цялото население на града – около 1200 души – го изоставя.

В тази част на Британска Колумбия, в края на залива на Обсерваторията в продължение на почти сто години се добиват скъпоценни и благородни метали като сребро, олово, цинк и мед. Това е довежда  до образуването на голям брой бързо развиващи се градове, включително Елис – Арма и Аньокса.

Молибден се добива тук от края на 60-до началото на 70-те, но производството е спряно, когато печалбите на компаниите започват да падат. Към  края на 70-те години цената на този метал се увеличава отново, тъй като запасите му в  Аляска, Британска Колумбия и западната част на САЩ започват да пресъхват. Американската минна компания Phelps Dodge  решила да се възползва от тази възможност.

Голям терен земя с площ от няколкостотин декара е бил  заделен  за  град Китсолт, и започва строителството с  безпрецедентен мащаб за Британска Колумбия. Във  фиорда  пристигат кораби със строителни материали.   От цяла  Северна Америка се стичат на високоплатената  работа инженери и строители.

Построени са  повече от сто частни еднофамилни жилища и мезонети, както и седем жилищни сгради с  повече от двеста апартамента. Тук се появяват  модерна болница, търговски център, ресторанти, банки, поща, кръчма, басейн, библиотека, два възстановителен центъра с джакузи и сауна и театър.

Под земята се прокарват кабели за  телевизия и телефон. В града е оборудвана   пречиствателна станция с най-новите технологии, а  от чешмите тече най-чистата вода в провинцията.

Едва са изминали  18 месеца след настаняването  на първите семейства и  пазарът на молибден се срива заради кризата. Mините са затворени, хората започват  да се изнасят и за Китсолт се забравя.

През 2005 г.  американският бизнесмен от индийски произход  Кришнан Сутхантиран купува градчето за $ 7 милиона, и започва да планира неговото възраждане. От тогава милионерът е инвестирал около 25 милиона долара за  подобрения и за поддръжката на града.

Около двеста наблюдатели обикалят къщите и другите сгради, проверяват  състоянието им и ги  ремонтират. Те косят зелените площи, подрязват клоните на дървета и метат улиците.

Сутхантиран очаква да възстанови инвестициите си, като превърне Китсолт в  център  за производство на втечнен газ в Британска Колумбия. Бъдещето на града зависи от успеха на неговия газов проект.

Алексей С. Железнов

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *