Когато си представяме призрачен град, пред очите ни се появяват руини: къщи без покриви, мръсни счупени прозорци, гниещи подове … Но в Kитсолт, който се намира на северното крайбрежие на Британска Колумбия в Канада, могат да се видят редици от напълно запазени къщи, търговски центрове, ресторанти , банки, заведения и театри.
Всички те са изоставени и празни, но изглеждат непокътнати и идеално чисти. В града лампите винаги светят, улиците са украсени с подрязани дървета, тревните площи са добре поддържани, но никой не нарича Kитсолт свой дом от 1982 г. насам.
Kитсолт е град близо до границата с Аляска. Той успява да просъществува съвсем кратко. Неговата история започва през 1979 г., когато в града се заселват миньори, работещи в мините за добив на молибден.
Молибденът се добавя в различните сплави за създаване на твърди и устойчиви карбиди и се използва за създаване на неръждаема стомана. Но точно когато животът в тази девствена планинска утопия започнал да се подобрява, пазарът на молибден се срива и цялото население на града – около 1200 души – го изоставя.
В тази част на Британска Колумбия, в края на залива на Обсерваторията в продължение на почти сто години се добиват скъпоценни и благородни метали като сребро, олово, цинк и мед. Това е довежда до образуването на голям брой бързо развиващи се градове, включително Елис – Арма и Аньокса.
Молибден се добива тук от края на 60-до началото на 70-те, но производството е спряно, когато печалбите на компаниите започват да падат. Към края на 70-те години цената на този метал се увеличава отново, тъй като запасите му в Аляска, Британска Колумбия и западната част на САЩ започват да пресъхват. Американската минна компания Phelps Dodge решила да се възползва от тази възможност.
Голям терен земя с площ от няколкостотин декара е бил заделен за град Китсолт, и започва строителството с безпрецедентен мащаб за Британска Колумбия. Във фиорда пристигат кораби със строителни материали. От цяла Северна Америка се стичат на високоплатената работа инженери и строители.
Построени са повече от сто частни еднофамилни жилища и мезонети, както и седем жилищни сгради с повече от двеста апартамента. Тук се появяват модерна болница, търговски център, ресторанти, банки, поща, кръчма, басейн, библиотека, два възстановителен центъра с джакузи и сауна и театър.
Под земята се прокарват кабели за телевизия и телефон. В града е оборудвана пречиствателна станция с най-новите технологии, а от чешмите тече най-чистата вода в провинцията.
Едва са изминали 18 месеца след настаняването на първите семейства и пазарът на молибден се срива заради кризата. Mините са затворени, хората започват да се изнасят и за Китсолт се забравя.
През 2005 г. американският бизнесмен от индийски произход Кришнан Сутхантиран купува градчето за $ 7 милиона, и започва да планира неговото възраждане. От тогава милионерът е инвестирал около 25 милиона долара за подобрения и за поддръжката на града.
Около двеста наблюдатели обикалят къщите и другите сгради, проверяват състоянието им и ги ремонтират. Те косят зелените площи, подрязват клоните на дървета и метат улиците.
Сутхантиран очаква да възстанови инвестициите си, като превърне Китсолт в център за производство на втечнен газ в Британска Колумбия. Бъдещето на града зависи от успеха на неговия газов проект.