Тази година стартираме нова поредица от статии, посветени на безумното отношение на човека към природата. Ще ви разказваме за последиците от човешкото безразсъдство, което в много случаи има фатални последици за природата. Ще се радваме ако и вие ни изпратите подобни факти. И така – започваме с едно невинно и безобидно същество. Заекът.
„Ако пуснем няколко зайци това няма да причини някаква вреда, а ще стана просто още един източник на месо и мишена за ловците,“ – нещо подобно е казал австралийският фермер Томас Остин през 1859 г. и пуснал на свобода 24 зайци. 
До края на века, при липса на естествени врагове, броят на зайците се е увеличил толкова много, че много местни видове растения и животни на Австралия се оказали на ръба на изчезването. Почвата, лишена от природна растителна покривка била подложена на тежка ерозия.
Лисиците, внесени за борба със зайците, предизвиква катастрофален спад на броя на тасманийските дяволи и двуутробен мравояд, а не на зайците, внесени от Стария свят.
Австралийски учени за да се справят с ордите зайци решили да използват вируса миксома, който причинява миксоматоза (заболяването причинява смъртоносни тумори в мозъка и половите органи). През 1950 г. с вируса те успели да намалят броя на дивите зайци от 600 на 100 милиона. Най-непредсказуемата реакция от съкращаването на броя на зайците се оказло намалението на броя на австралийския местен вид орли. Във времена на „заешкото беззаконие“ този вид хищни птици вече успял да се приспособи към новата лесна и голяма плячка.
