Глобалното затопляне ще продължи поне през следващите хиляда години, дори ако напълно спрат емисиите от парникови газове през 2100 г. и това ще доведе до топене на ледниците в Западна Антарктида през 3000 г.
„Опитахме се да симулираме климатичните последствия в сценарий, при който използването на изкопаеми въглеводороди ще бъде напълно премахнато и вече няма да има антропогенни емисии на CO2 в атмосферата.
Чудехме се коло бързо нещата може да се случат за да се обърне текущата тенденция в изменението на климата и дали тези тенденции ще са по-лоши „- заяви главният автор на публикацията – проф. Шон Маршал от университета в Калгари, цитиран от пресслужбата на организацията.
Авторите на проучването с помощта на своя компютърен модел показват, че Северното и Южното полукълбо се различават значително като чувствителност към затопляне – северното полукълбо към края на третото хилядолетие бавно ще се връща към изходните параметри на климата, а климатът в южното полукълбо ще реагира на промените в концентрацията на CO2 във въздуха с голямо забавяне.
В резултат, в тези региони на планетата, като територията на съвременна Канада, от 3000 година до голяма степен климатът ще се връща към съвременните параметри, а в южното полукълбо ще има постоянно увеличение на средните температури.
Това ще доведе, по-специално, до превръщането на 30% от плодородни земи на Северна Африка в пустини и затопляне на водите край бреговете на Антарктида с около 5 градуса по Целзий, което неизбежно ще доведе до пълно разтопяване на ледниците в западната част на континента.
