Единственият оцелял от корабокрушение бил изхвърлен от вълните на необитаем остров. Той постоянно се обръщал към Бога, като Му се молил да го спаси.
Часове се взирал в маранята над океана с надеждата да види дори и най-малкия признак, че идва кораб. Но, уви! На хоризонта нямало нищо. И накрая, загубил надежда, той решил да си построи малка колиба за да се крие в нея от диви животни.
Една сутрин, завършвайки ежедневния си поход за храна, той видял, че колибата му е в пламъци, а в небето се издига гъст стълб от дим. В пристъп на отчаяние, той възкликнал:
– Господи, как можа да ми причиниш това?
Същата вечер, той най-накрая видял кораб, който доплувал до острова. След като се качил на борда, човекът попитал моряците:
– Как разбрахте, че аз съм тук?
А те отговорили:
– Видяхме видяхме подадения от теб сигнал с дим.
Понякога с лекота губим надежда, когато нещо се обърка …
Мараня над океана няма. Маранята е оптическо изкривяване на светлинните лъчи във въздуха над силно нагряти повърхности. Силно нагряти океани няма. Следователно и мараня няма.