Човешкото тяло е обитавано от огромен брой микроорганизми – няколкостотин трилиона. Тoлкова са и собствените му клетки. Но въпреки развитието на микробиологията и появата на нови методи за визуализация, днес на изследователите са известни далеч не всички микроби, които считат човека за свой „дом“.
За да бъдем по-точни, досега по-малко от 1% от микроорганизмите, съществуващи съвместно – мирно или враждебно – с хората, са изследвани. Това заключение беше направено от специалисти от Станфордския университет, изучаващи фрагменти от човешка ДНК.
Откритието, както често се случва, е било направено случайно. Първоначално учените търсели неинвазивни начини да помогнат да се определи дали тялото на дадено лице ще отхвърли трансплантиран орган или дали ще го приеме за свой. Обикновено това изисква биопсия, но експертите смятат, че могат да я заменят с обикновен кръвен тест.
В пробата е достатъчно да се анализират безклетъчните ДНК, както и ДНК фрагменти, ДНК, която свободно циркулира в кръвната плазма. В допълнение към ДНК на пациента тези проби трябва да съдържат ДНК фрагменти и от ДНК на донора на органа, както и изчерпателен преглед на бактериите, вирусите и други микроби, които съставляват човешката микрофлора.
В няколко такива изследвания учените събрали кръвни проби от 156 пациенти, които трябвало да получат сърце, бял дроб или костен мозък. Сред тях имало и 32 бременни жени, отбелязват авторите (това е важно, тъй като бременността променя имунната система). Резултатите от тези проучвания предполагали наличието на забележими промени в микробиота на хората с увреждания на имунната система.
Експертите обаче забелязали нещо доста странно: 99% от всички фрагменти от нечовешка ДНК те просто не могли да съпоставят с нито една проба от генетичните бази данни.
Когато изследователите започнали да категоризират неидентифицираната ДНК, се оказало, че огромното мнозинство от фрагментите принадлежат към тип, наречен протеобактерии. Той включва, сред многото други видове, патогени, и най-известните , които са Escherichia coli и Salmonella.
Сред вирусите най-голямата група се състояла от TTV-вируси (предавани чрез кръвопреливане), които често се срещат при пациенти с отслабен имунитет.
„Ние удвоихме броя на известните вируси в това семейство благодарение на тази работа“, казва водещият автор Стивън Куейк. По-важното е обаче, че колегите му открили съвсем нова група TTV – вируси.
Щe уточним, че патогените от този тип са разделени на няколко групи: някои засягат хората, друга част – животни. Много от откритите от изследователите вируси обаче принадлежат към класа TTV, но не се вписват в нито една от тези групи.
„Намерихме съвсем нов тип вируси, които заразяват хора, които по свои характеристики са по-близо до вирусите, които поразяват животните“, обяснява Куейк.
Според него откриването на огромен брой неизвестни вируси едва ли е изненадващо. Защото изследователите в изследването на микрофлората са се фокусирали основно само върху един специфичен орган на човешкото тяло – кожа, черва и т.н. Освен това, когато се открие нов микроорганизъм, му се обръща цялото внимание и милиарди други остават незабелязани, твърди ученият.
Екипът му ще продължи да изучава човешката микрофлора и класификацията на различни видове неидентифицирани микроорганизми. Сред най-важните цели е търсенето на патогени, които са потенциално способни да предизвикват глобални пандемии. Проучването на такива вируси ще помогне на лекарите да наблюдават ситуацията и да бъдат готови дори при най-малките огнища на инфекция.
Научната работа на американските изследователи е публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
