Д-р Бърнард Лоун (роден Борух Лаз) доживява до 99 години. Този февруари, на сто години, той замина за един по-добър свят.

А неговата свещена книга се казва „Изгубеното изкуство на лечението“.

За този мистериозен лекар, когото колеги някога обвиняваха в магьосничество, е писано много. Уважавани лекари подозираха, че кардиологът Бърнард Лоун давал на пациентите си отвари за смях. Или използва магия.

Тъй като мрачни, съсипани, очакващи смърт от ден на ден, пациентите започвали да се усмихват, да порозовяват и да се съвземат след разговора с този брилянтен лекар.

Не, той, разбира се, е лекувал сърдечно болни. И той изобретява дефибрилатора. И той спазва лечебния протокол, но как!

Но също така научил и тайната, че думите могат да убиват. И могат да лекуват. А лекарят лекува с думи не по-малко, отколкото с лекарства и операции.

Д-р Лоун описва случая, когато след обаждане от токсична ядосана майка, умира пациент, който се възстановява, починал внезапно. Сякаш е прокълнат от зла ​​фея…

Той описва случай, когато добър лекар казал на пациентка лоша диагноза – и жената умряла мигновено без видима причина.

Той описва старец, който прехвърлил аптеката си на зет си, а след това се страхуваше да стане и да ходи – зетят се дразнел от звуците на стъпките на възрастен мъж. И старецът за малко да умре, сърцето му било разбито …

Именно той, д-р Лоун, дал на своя пациентка разписка, че ще живее още пет години. Безнадеждна пациентка. От безнадеждност. И тя живее пет години, създава семейство и пак отишла за разписка. И започнала да живее; как да не живее, ако лекарят е дал разписка? Това е гаранция!

Д-р Лоун разбрал, че сърцето ни се разбива от гневни думи и болезнени взаимоотношения. Причината за такива заболявания е в емоционалната среда на пациента. А за да лекувате, първо трябва да предпазите човека от токсични влияния!

Той ги защитава. Дори пише писма до роднини, които обиждат болните. Такъв странен бил доктор Лоун.

Именно той позволи на пациентите, претърпели инфаркт, да се движат и да ходят. Преди това те са принудени да лежат неподвижно – и умирали по-често от лоши мисли, от страх и безпомощна неподвижност.

А Лоун просто забранявал на пациентите да говорят по телефона – тогава нямало мобилни телефони. И разрешавал да посещават болните само онези роднини, с които болният имал добри отношения.

И хората се оправяли, благодарили на лекаря, а след това той получава Нобелова награда – за разработената от него сърдечна операция. И трябвало да получи още една – за това откритие, което се потвърждава от самия живот. Той спасява хиляди животи, този д-р Лоун.
И той също така пише за тайните праведници, които са изпратени на този свят с конкретна мисия – да го направят по-добър. Доста мистично е, нали?

Но е истина. И един от тези специални хора бил самият д-р Бърнард Лоун. Великият лекар, който върна на хората изгубеното изкуство да се лекува със слово. Отиде си на стогодишна възраст.

Такива хора сякаш винаги са където трябва и винаги ни подкрепят само с факта на  съществуването си. Какво щяхме да правим без тях? Без тези хора, специално изпратени в този жесток свят…

Анна Кирянова

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!