Неоспоримите доказателства за извънземния произход на човека

Излишните органи като доказателство, че хората са създадени от извънземна цивилизация

Навремето великият Леонардо да Винчи, отличен познавач на анатомията на хомо сапиенс, признава човешкото тяло за съвършено изобретение на природата, в което „няма нищо недостатъчно и нищо излишно“. Днес обаче анатоми са стигнали до извода, че геният е сгрешил: човекът има излишни органи, и то не един или два, а цели 90!

Ушите

И така, какво е излишно, ненужно в нашето тяло? От какво можем да се отървем без съжаление? Може би трябва да започнем с апендикса, за който научихме от училищния курс по анатомия, че е рудимент. Някога апендиксът е бил резервоар за натрупване на целулоза и дори е участвал в кръвотворния процес, произвеждайки бели кръвни клетки – левкоцити. С прехода на хомо сапиенс към по-малко груба храна той губи  значението си. И сега често се превръща в гнездо на инфекция, което води до операция.

Не е ясно защо природата ни е оставила и неработещи мускули. Така мускулът, който минава от първото ребро до ключицата, не изпълнява никаква функция.

А мускулът, който свързва лакътя с китката, е загубил способността да поддържа тежестта на човека: поради това сега не знаем как да се движим, придържайки се към клоните. Рудиментарните плантарни мускули също не са необходими в настоящия живот. По-скоро те могат да бъдат полезни само за хващане на предмети с пръстите на краката.

И накрая, външните ушни мускули, предназначени да контролират движението на ушните миди, са напълно безполезни за съвременните хора. Човек е имал способността да движи ушите си в древни времена: за него така било по-лесно да улавя смущаващи звуци сред многото звуци и в случай на опасност да избяга навреме.

Не маха с опашка
Абсолютно безполезни днес са и шийните ребра – напречните израстъци на 7-ия шиен прешлен, които в определени позиции, както и при натоварване, оказват натиск върху нервно-съдовия сноп.

В резултат на това се появяват болки с различна интензивност, които могат да бъдат елиминирани само с помощта на хирургично лечение. А самият допълнителен шиен прешлен, въпреки че прави врата по-дълъг и по-елегантен, функционално е напълно безполезен. Освен това може да се превърне и в източник на болка.

Опашната кост е рудиментарна опашка, която позволява на повечето бозайници да поддържат равновесие при бързо движение и да се защитават от кръвосмучещи насекоми. Но в човешкото тяло е абсолютно излишна. Освен това нараняванията на опашната кост са толкова болезнени, че трябва да се прибягва до лекарствени блокади.

Ако говорим за атавизми, това са преди всичко вежди, брада, мустаци – вторични полови белези при мъжете, както и обрасли с косми гърди, гръб и крайници. Понякога неподходящата окосменост предизвиква безпокойство у жените.

При втрисане и в стресови ситуации усещаме, че настръхваме по тялото. Това също е поздрав от миналото: така нашите настръхнали предци са срещали неканени гости. Настръхването е автономна реакция на мускулите, които повдигат космените фоликули.

Напълно неразбираемо е защо природата е оставила на някои мъже подобие на женска матка и зърна, а на жените – мъжки семепровод, поставяйки ги до яйчниците. Засега те не засягат здравето на собствениците, но след като се възпалят, изискват голямо внимание.

Миризми

Мъдреците растат късно при съвременните хора. И фактът на появата им изобщо не означава, че собственикът им е станал по-умен. Някога тези зъби са участвали в смилането на груба храна, а сега са подходящи само за развъдник на кариес.

Между другото, според учените, костите на носа също не са нищо повече от рудимент. Ако бяха по-малки, като у приматите, хомо сапиенс щяха да имат по-малко заболявания на ушите, гърлото, носа. А сравнително голямата носна кухина отдавна е загубила функционалното си значение, тъй като рецепторите, разположени в нея, не могат да разпознават много фини миризми.

Откъде са тези излишъци?

Защо има толкова много безполезен боклук в тялото ни?
Науката има обяснение за всички тези „излишъци“. Тя нарича половината от допълнителните органи рудиментарни, тоест неразвити, загубили първоначалните си функции. А другата половина са атавистични, наследени от човешките предци в процеса на еволюцията. Въпреки това, не всичко е толкова гладко в тази теория, колкото бихме искали. Струва си да започнем да я анализираме подробно – и веднага възникват съмнения.

Смята се, че нашите предци са били висши примати, които включват горили, орангутани и шимпанзета. Първите хоминиди, наречени Australopithecus (от латински australis – „южен“ и други, гръцки pitekos – „маймуна“), са се появили преди 3-4 милиона години в Африка. Австралопитеците успяват да се изправят на краката си и напускат тропическите гори за да отидат в саваната, където да си двукрак е много полезно: оказва се, че е по-удобно да тичаш след плячка на два крака за дълго време.

След това, преди 2 милиона години, се появява Хомо еректус в Африка. Именно хоминидите са дали началото на неандерталците и съвременните хора. Следователно висшите примати трябва да имат всички основни характеристики на анатомичната структура и още повече допълнителните органи, присъщи на хомо сапиенс.

Нелогично
В действителност нищо не е така. Вземете например храносмилателния тракт. При всеядния човек той е 10-13 пъти по-голям от дължината на тялото, както и при тревопасните, докато разграждането на растителните влакна става в развитите дебели черва.

При шимпанзетата, които с удоволствие ядат месо – различни насекоми и техните ларви, гущери, мишки – и дори колективно ловуват малки копитни животни и други маймуни, дължината на червата е много по-малка. А нашите още по-далечни предци, хищните бозайници, изобщо нямат апендикс. Между другото, приматите нямат ушни мускули, а самите „локатори“ са малки, въпреки че наистина са необходими в живота.

Оказва се, че в процеса на еволюцията разумният човек не се е отървал от ненужните органи, които неговите предци, приматите, не са имали! Получава се нелогично.

Генно инженерство

Лекарите, които наблюдават здравето на космонавтите, отдавна са забелязали една важна физиологична особеност в „короната на творението“: човешкото тяло много бързо се адаптира към условията на безтегловност. Буквално за ден-два в космоса човешката храносмилателна система започва да работи нормално, излишната течност се отстранява от кръвта, а вестибуларният апарат, възникнал някога под въздействието на постоянната гравитация на нашата планета, също се адаптира.

Но обратният процес на адаптация към земния живот се забавя със седмици. Въпреки че, изглежда, всичко трябва да е обратното.

Оригинална хипотеза, обясняваща тези противоречия, е предложена от известния изследовател на неизвестното, американецът от руски произход Захария Ситчин.

Неговата хипотеза за появата на хомо сапиенс звучи като научна фантастика. Въпреки това, тя е разработена въз основа на древни документи на египетската и шумерската цивилизации. Ситчин намира в тях убедителни доказателства, че в древността Земята е била посетена от извънземни от космоса: те са създали човешката раса по свой образ и подобие чрез генно инженерство.

Хипотезата на Ситчин

Накратко съдържанието на хипотезата на Ситчин може да се изрази по следния начин. Освен 9-те известни, в нашата Слънчева система има още една планета – Нибиру, или планетата Х, която се доближава до Земята веднъж на всеки 36 века. Нейните обитатели (в Библията – нефилимите, в шумерския епос – анунаките) са кацнали за първи път на нашата планета, вероятно преди 445 000 години.

Още тогава тяхната цивилизация е била много по-напред от сегашната. Те обаче трябвало да платят за фантастичния технологичен прогрес на Нибиру с изчерпването на природните ресурси.

Анунаките гледат на Земята като на източник на ресурси. За да разработи природните запаси, група заселници каца на Земята. Южна Месопотамия става център на космическата колония, където много по-късно възниква шумерската държава.

Бунт
Минало време и тежкият труд в мините на Земята омръзнал на анунаките: те започнали да мърморят и дори вдигнали бунт.

Тогава владетелите на Нибиру решили буквално да им намерят заместници. И полумаймуната Хомо еректус е избрана за изходен материал, въпреки че, честно казано, в нея има малко от човека.

Процесът на отглеждане на ново същество с помощта на генното инженерство отнема много време, но в крайна сметка нефилимите получават това, което искат: съвременен човек – хибрид на полумаймуна и анунаки. Това, според Сътчин, обяснява защо homo erectus, който не се е опитвал да излезе от каменната ера в продължение на 2 милиона години, внезапно се е променил за една нощ и се е заел не само с лов и събиране, но и със земеделие, а след това и с металургия.

Но извънземните от планетата Нибиру ги чака неприятна изненада. Хората започват да се размножават бързо и, което е абсолютно неприемливо за анунаките, започват да се заселват в обширни региони, отдалечени от центровете на извънземния контрол, освен това те са абсолютно неконтролируеми и агресивни. Така по-нататъшното им използване като роби за разработка на земните недра става невъзможно.

Тогава нефилимите решават да унищожат неуспешното си творение и в същото време всички доказателства за дейността си на Земята. Те въздействали на планетата с мощен енергиен импулс, който повдигнал огромна вълна, която залива цялата Земя.

Но сред извънземните, участващи в проекта за създаване на човека, има и такива, които тайно симпатизират на тяхното творение.

Те не само предупредили хората за предстоящото наводнение, но и помогнали за бързото изграждане на голям кораб. Най-интелигентният от тогавашните хора, библейският Ной, се качил на него, като благоразумно взел по двойка от всяко създание.

Нефилимите изчакали потопа в своите космически кораби, оставайки в небето над Земята.

И когато кацнали, за да оценят резултатите от работата си, с изненада установили, че хомо сапиенс не е изчезнал! Неговата удивителна жизненост и изобретателност, малко по-ниска от умствените способности на самите извънземни, ги принудила да променят гнева си с милост. Те решават да споделят знанията си с хората, за да допринесат за появата на собствената им цивилизация.

Като начало нефилимите научили Хомо сапиенс на земеделие, избирайки за това шумерските племена в Месопотамия (сега територия на Ирак). След 500 години те повторили мисията си в Египет, а след още хиляда години – в долината на Инд.

Ето такава необичайна история, според хипотезата на Ситчин, се е случила с човека. Всички допълнителни органи, които са само в нашето тяло, се появят благодарение на „коктейл“ от гени на извънземни и хомо еректус. Между другото, косвено потвърждение на тази хипотеза е липсата на недвусмислен отговор на въпроса: защо човешкият геном съдържа 223 гена, които нямат предшественици в по-ниските етапи на еволюцията?

Този надежден научен факт все още не се вписва в никоя съвременна еволюционна теория.

От друга страна, скорошно  откритие на японски учени говори за възможността за съществуването на планетата Нибиру.

Те смятат, че мистериозната планета X се скита из покрайнините на Слънчевата система.

Движи се по елиптична орбита с радиус 15-26 милиарда километра, като се върти около Слънцето за повече от 3000 години.

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *