Правителството на САЩ, в лицето на командването на ВВС все още отрича информацията за въздушните боеве между космически кораби в ранчото Брейзъл, до въздушната база близо до Розуел. Очевидно е, че случаят в Розуел през 1947 г. не е първият. Но да караме подред.

На запад от Сокоро
На 31. 05. 1947 нещо пада на 70 мили западно от Socorro, Ню Мексико, САЩ. Падането е предшествано от силен ураган, в смисъл-гръмотевици, но не вали дъжд. На следващата сутрин служителят в Държавното бюро за управление на земите, инженер Барни Барнет, се натъква на странен предмет под формата на диск, врязан в отвесна скала в близост до старата изоставена мина Niggerhead. Почти едновременно с Барни се появяват още няколко души от археологическа експедиция – те търсят следи от древните индианци. Според Барнет, до диска са лежали четири или шест тела на „сивите пришълци“ – членове на екипажа, един от тях е бил жив. Веднага се появява обаче военен джип. Излезлите от него служители поискали свидетелитете незабавно да се махнат и да забравят за всичко, което са видели! В противен случай – пустинята е голяма , а койоти има достатъчно за всички…..

През февруари 1996 г. това място- до скалата около шахтата Niggerhead с явни признаци на удари върху нея – е установено от група изследователи в лицето на пенсионирания полковник В. Стивънс с дъщеря му, експерт по кино и фотографски материали Б. Шели, журналистът Хаземан и минния инженер Тед Ломена. Скалата и повредите по повърхността и са записани, но път до „големия екран“ видеото все още не може да намери.

Сега да помислим малко. Веднага възниква въпросът-възражение, който никога не е идвал наум на противниците на извънземната версия на розуелския инцидент.

Защо чужденците, по подразбиране, с по-високи технологии, не могат бързо да намират и да си вземат повредения кораб? Как те са загубили състезанието с американските войници, които имат не толкова съвършена техника?

Това може само да се обясни с две причини. Първо – неустоима сила на природата, и второ – противодействие на някоя трета сила, не по-малко съвършена от тази на „сивите“ извънземни. Нека да ги наричаме условно „белите“. С поглед към развитието на условията от втората, всички противоречия изчезват веднага.


И така

1. Над Socorro и над Roswell свидетелите отбелязват силна буря, „невиждана досега от тях.“ А къде се споменава за дъжд и бури, които винаги придружават гръмотевична буря? Няма ги! Просто нещо страшно трещи в небето. Отбелязваме този факт.

2. Свидетелите, които се оказват в непосредствена близост до падналия извънземен космически кораб в Socorro, пристигналите военни се опитват просто да ги сплашат. Специални операции за дискредитиране на съобщения на очевидци не имало. Но от архивите на близките градове по някаква причина са изчезнали всички вестници за периода от 10 май до 15 юни 1947 година.
3. Никому ненужната мина Нигер изведнъж е обявена за Федерална собственост и около нея вече има охрана- всичк е оградено с бодлива тел, но само сле няколко седмици войниците изчезват. Заедно с оградата.

Заключения.
Приблизителна реконструкция

На 31-ви май в пустинята на Ню Мексико е имало въздушен бой между две съперничещи си групи от извънземни. Един апарат на „сивите“ е свален и е паднал в района на Socorro. Загубилите преимущество сили на „сивите“ не успяват своевременно да проведат спасителна операция и това е позволило на U. S. армия да „приватизира“ апарата.

Информация за това чрез агенти на ФБР веднага отива до Хувър. Когато няколко дни по-късно, „сивите“ се опитват да спасят своите, „белите“ – техните противници, отново ги посрещат с огън („бурята“ над ранчото Брейзела) и есвален втори кораб, който стана собственост на 509 ескадрила на щатските ВВС.

В този случай действията на тези, които решават, вече са били обмислени – те елеганто водя за носа медиите. Но не спецовете на ФБР. И в резултат Джон Едгар Хувър, всемогъщият (както си мисли той) директор на ФБР, пише същата докладна записка, чието значение е: военните в разследване на НЛО никаква помощ не оказват. Тъй като те не споделят информация с нас, че са намерили НЛО!

Така и трябва да се каже Джони, ти не знаеш нищо. Тези, които взимат решения смятат, че ти си излишен. ФБР по темата „НЛО“ не е включено, тя е „приватизирана“ от разузнаването на Пентагона. Ето защо е изключително прав Крис Картър, продуцент на „Досиетата Х“. Неговите герои ФБР агентите Мълдър и Скъли, винаги са половин стъпка зад съперника си от военното разузнаване. Именно така са се случвали събитията.

„Крис, ако знаеше колко близо си до истината понякога, просто би полудял“, – забелязал един висш служител на Пентагона в приятелски разговор с Картър.

„Истината е някъде там“ – гласи мотото в „Досиетата Х“. И не някъде, но близо до нас! Пртосто трябва да имаме смелостта да го кажем на глас.

(Рисунката е правена от очевидец на извънземния кораб)

1 Comment

  • прекалявате казва:

    досиетата Х ??? хахахахаххахахахахахх