Земята губи звездните войни – I част

„Звездните войни“  вече са започнали. И началото е поставено от наша страна. До  такъв неочакван извод стига професорът от  Университета в Колорадо, САЩ, Й. Xaйнек, в своята „Синя книга“, в която е описал  дванадесет хиляди случаи на поява на НЛО – неидентифицирани летящи обекти.

Говорейки за „Звездните войни“, американският професор няма предвид продукциите на  Холивуд,  а истински агресивни действия срещу НЛО, от изтребители и системите за ПВО на хората от Земята.

След Втората световна война и преди края на осемдесетте години, те са се опитвали да свалят „летящите чинии“ с оръжията на самолетите,  зенитни оръдия, а по-късно и с ракети. Тоест, това са реални бойни действия срещу чужди космически кораби.

Датата, на която започва тази едностранна „космическа война“ е 25-ти февруари 1942 год., когато американската противовъздушна отбрана възприема група от двайсетина НЛО за японски  самолети. Техните батареи изстреляли по тях почти хиляда и петстотин снаряда, но това дори не нарушило строя на мистериозната чужда ескадрила. След това, по време на войната в Европа, изтребители на съюзниците многократно са стреляли по мистериозните светещи топки. И без никакви последствия. Те просто не обръщали внимание на стрелбата.

Първите загуби хората от Земята търпят през юни 1944 година. Тогава  в района на 38-мо ударно съединение на ВМС на САЩ се появява странен обект, който не бил идентифициран. Въпреки това, командването решава, че той представлява заплаха и за всеки случай дава заповед да го свалят.

От самолетоносача Ticonderoga излитат два изтребителя, но когато те се опитали да атакуват НЛО  едновременно им спират двигателите. Пилотите направили принудително кацане на вода. Машините потънали, а пилотите са спасени.

Тогава инцидентът не получава обяснение, тъй като американците не са имали представа с какво си имат работа. Като цяло през Втората световна война съюзническите пилоти, които са виждали светещите  топки във въздуха, са смятали, че имат работа с тайното оръжие на германците.

Едва след 1947 г., когато се появяват първите снимки на „чинии“ и възниква понятието „неидентифициран летящ обект „, военните стигнали до извода, че това изглежда са извънземни кораби.

Едно от първите стълкновения с НЛО е в началото на 1948 година над град  Wayville, в щата Ню Йорк, когато „чинийката“ настига изтребител  F-94 и се „лепва“ за опашката му.  Пилотът получава заповед за атака от земята, но битка във въздуха не се случва: веднага след като самолетът  започнал да се доближава до НЛО, в пилотската кабина на F-94 изведнъж става толкова горещо, че екипажът е трябвало да катапултира.

През октомври същата година, американски изтребители над Япония шест пъти се опитват да настигнат такава чиния, но тя веднага набира  фантастична скорост от над десет хиляди мили в час и отлита далеч от преследвачите си.

През декември 1952 г., близо до град Ларедо в южната част на САЩ изтребител  F-51 с лейтенант Фогл  се опитва да се приближи към дискообразния летателен апарат. След като НЛО започва да описва кръгове около F-51, показвайки огромното си превъзходство в скоростта, вбесеният пилот решава да се бие с него. Той се впуска в преследване на отдалечаващия се НЛО.  Тази дързост  явно е възмутила „обекта“, който обръща и тръгва за е F-51. В последния момент Vogl успява завие, но почувствал, че машината му е закачена все пак. Виждайки, че НЛО се готви да повтори атаката, американският пилот не изкушава съдбата отново и пикирайки, прави принудително кацане.

Малко след това, в канадския град Калхари радари откриват наведнъж  три НЛО-та, летящи към Вашингтон на височина от пет километра. Пилотът на изтребителя изпратен срещу тях съобщил, че вижда целта, но незабавно изпраща сигнал за бедствие. В същия миг самолетът му  изчезнал от радарните екрани, които не може да се случи, дори да се е взривил. Въпреки засиленото търсене, нито пилотът, нито останките на машината не са намерени.

Въпреки неуспехите, които всеки път търпели пилотите, когато се срещат с НЛО, военните не губят надежда в края на краищата да се справят с тях, тъй като смятат, че те могат да представляват потенциална заплаха.

На 24-ти юни 1953 година двуместен изтребител F-94S е вдигнат във въздуха от военновъздушната база Отис на мисия да разбере какъв  е мистериозния обект,  появил се на екраните на радара на наземния  контрол. Когато прихващачът се приближава до целта се оказва, че тази светеща топка виси неподвижно във въздуха. Капитан Джеймс Съгс  решил да го атакува. Само че когато го взима на прицел с картечницата си, всички системи на самолета отказват и той започва да пада към земята. Съгс успява да катапултира, но вторият пилот лейтенант Робърт Баркоф загива, падайки на земята, заедно със самолета. Причината за отказа на всички системи на прехващача остава загадка.

СЛЕДВА

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *