Дълго време учените не можеха да решат загадката за това как японските будисти от школата Сингон успяват сами да се мумифицират. Днес в планински манастири в северна Япония се съхраняват 11 такива мумии.
Светлина върху мистерията по самомумифициране хвърли древен ръкопис, който наскоро бе намерен при разкопки на древен японски храм.
Той съдържа подробна инструкция за самомумифакция, която е разчетена за 3000 дни и е съсредоточенa основно върху промяна в хранителния режим.
Целият процес е разделен на три фази от по 1000 дни, т.е. приблизително по 3 години всяка.
В първата фаза от 1000 дни монахът спира да яде ориз, ечемик и бобови растения.
При това той продължава да извършва всички физически дейности, ежедневни религиозни работи, много часове на религиозно бдение.
През втория етап се консумират само настойки от свещени билки, зърна от червена соя, корени и кора от борове . От такава диета всички мазнини в тялото почти напълно изчезват, което означава, че тялото се е отървало от най-бързо разлагащата се след смъртта субстанция.
Измършавелият монах на този етап вече прилича жива мумия.
По време на третия етап от още 1 000 дни монахът спира да яде практически всичко и пие само екстракт от кората на специално лаково дърво, чийто отровен сок не само силно дехидратира тялото, но и унищожава всички бактерии и патогени, защитавайки по този начин тялото от разпад.
Когато монахът вече няма никакви признаци на живот, тялото му се покрива с лак и се излага в олтара за поклонение…
