Смъртта не е край на живота, казва професорът в Wake Forest University в САЩ, експерт по стволовите клетки, автор на книгата „Вселената във вашата глава“, Робърт Ланца. Своите заключения той обяснява със законите на физиката, теорията за съществуването на множество паралелни светове и хипотезата за циркулацията на биоенергията.
Според неговата теория, наречена биоцентризъм, светът съществува само в съзнанието на човека. Това е близко до идеите на философите-идеалисти и Юджийн Уигнър, носител на Нобелова награда по физика през 1963 г., който вярва, че „съдържанието на съзнанието – е крайна реалност.“
Вторият „кит“ на биоцентризма е принципът на неопределеността: невъзможността да се предвидят някои събития в квантовия свят, защото има множество варианти за развитие. Това е известната котка на Шрьодингер, която в затворена кутия за зрителя е жива и мъртва едновременно.
Но несигурността се елиминира чрез наблюдение. Така че, уверява Ланцa, реалността е процес, който изисква участието на нашето съзнание. Поради това, човекът е и творец, извършващ действия , както и наблюдател, чиито наблюдения влияят върху реалността.
Биоцентризмът също така предполага наличието и на множество вселени, в които има различни версии за събитията. Така човек се качва в колата и катастрофира. В друг сценарий, той променя решението си да се качи в колата и така избягва катастрофата.
Това означава, че неговото второ „Аз“ се намира в друг поток от събития, и двете „Аз“ съществуват в различни светове паралелно един с друг.
Но какво се случва, когато тялото умира? Според Ланца идентичността се съхранява под формата на електрически импулси, които „изтичат“ от един свят в друг. Професорът се позовава на закона за запазване на енергията, според който нищо не изчезва .
„Учехме, че умираме, когато телата ни се износват, – казва Робърт Ланца. – Но нашата вяра в смъртта се основава на фалшивата предпоставка за съществуването на света, независимо от нас „.
