Романтиката може да е съществувала под някаква форма, много преди зараждането на човечеството, и някои смятат, че тя е родена от смърт и насилие.
Сърцето ви започва да бие по-бързо, тялото се покрива с миниатюрни капчици пот, а организмът започва да произвежда хормони, които ви карат да се чувствате разсеяни и вътре у вас се разлива топлина.
Това са няколко биологични процеси, които се случват в началото, когато все още се съмнявате дали е любов или влюбеност, и е трудно да се определи точно какво е.
Пътуването към любовта, такава, каквато я познаваме днес, започва със секса, който е едно от първите неща за продължаване на живота на Земята. Сексът изначално е бил начин за прехвърляне на гени на следващото поколение.
За да се обича първо е бил необходим мозък, който да изпитва емоции. Едва няколко милиарда години след като се заражда живота, мозъкът започва да се оформя и развива. В началото това е само една малка група от клетки.
Да се върнем около 60 милиона години назад, когато се появяват първите членове на нашето семейство – приматите. За милиони години еволюция у някои примати се развива мозък, който в крайна сметка еволюционира в мозъка на съвременните хора.
Но се появява проблем. Тъй като нашите мозъци стават големи, децата трябва да се раждат недоразвити. В противен случай, главите им ще бъдат твърде големи, за да преминат през родовите канали.
В резултат на това бебетата на горила, шимпанзе и човек се раждат изцяло безпомощни. И родителите им трябва дълго време да се грижат за тях.
Това дълго детството създало нов риск.
У много примати днес майката със зависимо от нея бебе, не може да се чифтосва, докато детето й не бъде отбито. За да получи достъп до нея, мъжкият трябвало първо да убие детето и. Такива целенасочени детеубийство се срещат у много животински видове, включително горили, маймуни и делфини.
Това кара Кита Опи, учен от Лондон и колегите му да предложат поразителна хипотеза. Почти една трета от приматите образуват моногамни отношения между мъжки и женски, и през 2013 г. Опи предположил, че това поведение се е развило за предотвратяване на детеубийствата.
Други видове примати намират други решения, които обясняват защо те не са моногамни. Например, шимпанзета и бонобо снижават риска от детеубийства с полигамия. Мъжките не убиват малките, защото не знаят кои са техните деца. Но у тези видове, където мъжките и женските започнали да се сближават повече, шансовете за оцеляване на потомството се увеличили, защото мъжките могли да помагат с възпитанието. В резултат на това моногамията помага на еволюцията – казва Опи.
Стефани Кекайопо от Университета на Илинойс, САЩ, изучава снимки от сканиране с магнитен резонанс, които са правили учени, изследвали мозъчните области, участващи в любовта. Тя установила, че най-интензивни и „абстрактни“ състояние на любов се падат на частта от мозъка, наречена ъглова гънка.
Лимбичната система играе ключова роля във всички етапи на любовта. У много други бозайници и дори влечуги има някаква форма на лимбична система. Тази част от мозъка е съществувала много преди първите примати.
Дали детеубийството или майчината обич към детето са ни подтикнали да се сближаваме не се знае, но можем да бъдем благодарни на това, че то се е случило. Дължим много на успеха ни като вид на появата на безумното нещо, наречено любов.
