Как ГМО разрушават нашия организъм

Ние сме това, което ядем. Това важи за всички продукти, включително и за генетично модифицираните организми (ГМО). Колкото повече се консумират ГМО, толкова по-висок е рискът  от трансгенно замърсяване.

Смята се, че цялата храна, която навлиза в организма ни, се фрагментира на тухлички, от които тялото по своя програма се самоизгражда. Ето защо се твърди, че  ГМО не са  вредни. Въпреки това, някои учени смятат, че това е реално.

Модифицираните ДНК от ГМО, могат също така да се окажат част от нашия генетичен материал, поради явлението, наречено „хоризонтален генен трансфер» (horizontal gene transfer).

Хоризонтален  трансфер

Когато се роди дете, тялото му се състои от клетки, израснали от зиготата в процеса на оплождане. Тялото на новороденото получава строителен материал през плацентата на майката и постепенно расте.

По време на живота клетките на  тялото ни се изграждат от материала, който  ядем. Ето защо всичко, което съставя  нашето тяло, е извлечено от храната, която ядем.

Традиционно организмите получават ДНК от своите  предци, което се нарича вертикален генен трансфер. Хоризонталният  генен трансфер се заключва в прехвърляне на  генетичен материал в  организъм, който не е негов потомък и не е  свързан с репродуциране.

Привържениците на ГМО твърдят, че хоризонталният генен трансфер не играе никаква роля, а неговото влияние е рядкост. Смята се, че това явление е възможно само в лаборатория.

Според EarthOpenSource  има няколко опции, чрез които хоризонталният генен трансфер се превръща в реалност. Някои от тях са по-вероятни и се случват лесно и естествено –  повсеместно. Например, поглъщането на гени от бактерии,  поглъщане на ДНК от храносмилателния тракт в организма и пренасяне на  гени на вируси.

Нека да погледнем тези случаи  по-отблизо.

Бактерии

Бактериите   постоянно обменят ДНК с околната среда. Някои от придобитите гени могат да бъдат включени в техния геном и да доведат до промени. Например, в   човешките черва с ДНК с трансгени могат да се съхраняват големи фрагменти и да не губят биологичната си активност.

Бактериите, присъстващи в храносмилателния тракт, могат да го включат в собствената си ДНК. Това може да доведе до развитието на резистентност към антибиотици.

Както модифицираната  ДНК може да стане част от генома на почвените бактерии. Във всеки кубичен сантиметър почва  се съдържат хиляди различни видове бактерии, само малък процент от които са известни на науката.

Някои известни почвени бактерии могат да включват ДНК  , съдържащата се в почвата, в техния геном. Въпреки че то а се случва  рядко, генетично-модифицирана ДНК може да оцелее в почвата с години, което увеличава шансовете за попадане на трансгени.

Специален случай –  Agrobacterium tumefaciens. Почвената  бактерия  Agrobacterium tumefaciens често се използва за въвеждане на чужди гени в растенията при производството на ГМО. В резултат на инфекция с  A.tumefaciens  малки пръстеновидни  ДНК молекули (Ti-плазмиди) се въвеждат в растителните клетки.

Изследванията също така показват, че  Agrobacterium tumefaciens  може да замърси различни растения и гъби, както и човешки клетки в лаборатория. Замърсяването на някои иглолистни се запазва цяла година. А  употребата на антибиотици е неефективно и в крайна сметка води само до размножаването на  Agrobacterium tumefaciens.

Поглъщане на гени в  червата

Проучванията при мишки са показали, че чужда ДНК, съдържаща се в храната може да попадне от храносмилателния тракт в кръвта. Разбира се, повечето от чуждата ДНК се фрагментира, преди да навлезе в кръвообращението или тъканите. Въпреки това  няколко достатъчно големи вериги може да се транспортират в клетките.

Интегрираната ДНК причинява мутации или препрограмира клетките за производство на чужд протеин, точно като вирусите. Такъв сценарий е малко вероятен. Въпреки че учените са успявали да  открият трансгенна ДНК в тъканите на тялото, използвало ГМО, засега не са доказали този механизъм.

Пренос на гени от вируси

Вирусите са ефикасно средство за трансфер на гени от един организъм в друг. Учените често го използват за изследователски цели. Например, така наречените „вирусни вектори“ се използват за създаване на генетично модифицирани култури. Но  за дълго време генетичен материал може да влезе и да се разпространи в околната среда.

Като се има предвид изключително широкото разпространение на генно- модифицираните култури и тяхната дългосрочна употреба, хоризонталния пренос на гени може да стане доста често срещано явление и да замърси  геномите на растения, животни и хора.

Колкото по-висок е делът на ГМО в околната среда, толкова по-големи са шансовете за промяна на нашия геном.

loading...

OБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА САЙТА Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително писмено съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определя от редакцията.

One Reply to “Как ГМО разрушават нашия организъм”

  1. ogmk

    Това не отговаря на истината. Поне се допитвайте до генни инженери преди да пускате такива статии – това е съвет.
    Най-големият риск от използването на ГМО е смесването им с други растения – това може да има непредвидими последици за флората, както и за пчелите. На хората ГМО не вреди. Измислено е заради нарастващият брой население – плодовете и зеленчуците просто са по-едри и по-„идеални“

Comments are closed.