Упражнението „Жестокост“ срещу зли мисли

 
Всеки път, когато ви дойде на ум нещо, което ви кара да мислите нещо  лошо за себе си или за другите – било то ревност, самосъжаление, завист, омраза, и така нататък – направете следното:

Забийте  нокътя на показалеца си под   нокътя на палеца  докато не  почувствате силна  болка. Съсредоточете се върху нея: това  ще бъде физическият аналог на вашето страдание. Спрете упражнението, когато изчезнат мъчителните  мисли.

Повторете това толкова пъти, колкото е необходимо, докато тези мисли не   ви напуснат изцяло (дори и ако е необходимо да повтаряте действието отново и отново). С течение на времето мъчителните мисли ще идват все  по-рядко и по-рядко и в крайна сметка ще  изчезнат напълно, но докато  този момент не настъпи, е необходимо да се изпълнявате  упражнението веднага след като те се появят.

– В древността за тази цел  са използвани  златни игли, – каза той. – А днес всичко се е променило, точно като пейзажа в околностите на Пътя на Сантяго.

В това Петрус бе прав. Сега, когато ние слязохме  от планината, тази  равнина, която се откриваше пред  нас от върха,  се оказа поредица от  върхове на  хълмове, извисяващи се  точно пред нас.

– Спомни си, кога ти беше днес жесток към себе си и се заеми с това упражнение.

Опитах се, но в главата ми нищо не се появи.

– Така се случва винаги. Ние изведнъж ставаме добрички към към себе си,  само когато е нужно да сме сурови.

Изведнъж се сетих, че се нарекох идиот,  когато открих, че пътят, който внимателно преодолях,  изкачвайки се  до Върха на Прошката, туристи спокойно преодоляха с   автомобили.

Разбрах, че съм бил  несправедлив и жестоко към себе си: нали туристите, в края на краищата, просто са търсили  място за слънчеви бани, докато аз търся своя меч. И, разбира се, макар в този момент да се чувствах като идиот,  такъв  въобще не бях.

 Със сила забивайки своя нокът под нокътя на  палеца си –  аз  почувствах остра болка. И докато се  концентрирах върху нея, чувството, че изглеждам като пълен идиот, постепенно се разсейваше.

Казах това на Петрус, той се засмя в отговор, но не каза нито дума.

Паулу Коелю – „Дневникът на един маг“

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *