Докато огромната сива маса мъже се сношават от безнадеждност със своите грозни и дебели съпруги, говорейки им за любов, богатите и интелигентни момчета не се залъгват с илюзии.
Любовта всъщност е биберонче за бедните. За тези, които нямат смелостта да признаят, че никой няма нужда от тях.
Във всяка връзка всички търсят изгода за себе си: тя – материалното, той – домашна вечеря, изпрана риза и редовен секс.
Попитайте ги, те ще ви кажат, че всичко е по любов. И животът, и ходенето на кино и семейният бюджет. В действителност семействата, в които има истинска любов, в най-добрия случай са едно на милион.
Само богат и уверен в себе си човек може да признае, че на никой не е нужен. Неговите пари са нужни. Връзките му, способностите му – също. Той, душата му, мислите му – това са малки незначителни подробности.
Не, смелостта на богатия не е подвиг. Той е честен със себе си само поради една причина: той има решение на този проблем – след като никой не се нуждае от него, значи и той не се нуждае от никой.
Преди две години китайски милионер си взе под аренда актриса от филмите за възрастни за 8 милиона долара. Купи си я за петнадесет години и сега може да прави с нея каквото си иска. Защо за 15 години, а не повече? За 15 години тя вече ще се амортизира и той ще я смени, ето защо.
Защо му е да има жена, която да се преструва, че го обича? Той може да си позволи да купи нещо много по-добро. И това е честност.
Докато сивата маса мъже се сношават от безнадеждност със своите грозновати съпруги, говорейки им за любов, богатите и интелигентни момчета не се залъгват с илюзии.
Сега има такава тенденцията: Обезпечените момчета не се женят. Уморени от разврат и посещения на нощни клубове, те си купуват „домашна помощница“. Една, две или три – това зависи от техните финанси.
Дават и стая, заплата от 2 -3 000 евро, в съчетание с допълнителни отговорности в леглото.
Тези домашни помощници дори не са наложници, те са мълчаливи и послушни. Те не вдигат скандали и не крещят, а мият пода, готвят, перат и изпълняват всички капризи на работодателя си.
Може дълго да негодувате от безнравствеността и безскрупулността на тези мъже, но това са разговори на бедните.
Ако имат възможност да се устроят със същия живот, вашите мъжленца веднага ще последват примера на китайския богаташ, който си закупи актриса.
Сега кажете, че няма да направите същото? Само че аргументирано, без емоции – опитайте се да докажете с какво бракът за вас е по-добър от такава ултрамодерна сделка? По-добър е само защото нямате толкова пари като китаеца…. мда.
Да, няма любов
Има невротрансмитери – допамин и ендорфини, естествени еуфорици, чиито емисии са свързани с някой специфичен партньор (или по-скоро с поведението му).
Има фенилетиламин, действащ в ранните етапи.
Но увеличаването на производството на невротрансмитерите не може да е дълго, в противен случай човек бързо губи способността си за рационално мислене (което си е чиста лудост), така че се предполага, че тази лудница средно трае няколко месеца (и не повече от тридесет).
После уж влизат в играта вазопресин и окситоцин (макар че прякото им въздействие върху отношенията между половете обикновено се нарича „любов“, но е по-скоро съмнително). Тези хормони засягат най-вече формирането на така наречените „родителски“ чувства.
Няма любов.
А в действителност, няма нищо.
Няма мъка, няма омраза, няма страх, няма привързаност: има само хормонални пикове, предизвикани, както изглежда, от психологическата реакция на човек към определена комбинация от външни дразнители.
Реакциите могат да варират и да зависят от личността, но като цяло те могат се поддават на обща класификация. В резултат на това те се наричат типови.
И, всъщност, няма човек като такъв: има организъм, който действа в съответствие с програмата, заложена в него, и – колкото и да е печално – осъзнаваща сама себе си.
И това самосъзнание – то, може би, е най-тъжната подигравка на природата към нашия вид.
И проблемът е само, че от разбирането на всичко това не ни става по-леко, а, може би, само още по-гадно.
