Когато се срещнете с Бог ще разберете тази невероятна истина….

Всеки път, когато нараняваше някого и му причиняваше болка, ти нараняваше и причиняваше болка на себе си. Всеки път, като правеше  добро на някого, ти правеше добро на себе си. …..

Ти умря по пътя за дома…Попадна  в автомобилна катастрофа. Не  особено голяма, но все пак смъртоносна. Остави жена и две деца. Смъртта беше безболезнена. В линейката се опитваха да те спасят, но всичко бе напразно. Тялото ти беше толкова обезобразено, че беше по-добре си тръгнеш, повярвай ми.

И тогава се срещна с мен.

– Какво … Какво стана? – попита ти. -Къде съм аз?

– Ти си мъртъв – отвърнах, сякаш нищо не беше се случило. Няма смисъл да се притесняваш.

– Имаше … един камион, и той се поднесе …

– Аха – казах аз.

– Аз … аз съм мъртъв?

– Да. Но не се притеснявай, всички умират – потвърдих аз.

Огледа  се. Наоколо имаше пустота. Само ти и аз.

– Какво е това място? – попита ти. – Това ли е животът след смъртта?

– Повече или по-малко – отговорих аз.

– Ти си Бог?

– Аха – казах аз. Аз съм Бог.

– Жена ми … и децата – промърмори ти.

– Какво?

– Добре ли са?

– Харесва ми – казах аз. – Току-що умря  и си толкова притеснен за своето семейство. Това е много добре.

Ти ме погледна с благоговение. В твоите очи изобщо не изглеждах като Бог. Изглеждах като обикновен мъж за теб. Или, може би,   жена. Някакъв влиятелен мъж с размито лице. По-скоро учител в началното училище, отколкото Господ  Всемогъщ.

– Не се притеснявай – казах аз. – Всичко е наред. Твоите деца винаги ще те  запомнят само с най-доброто. Те не са трупали към теб неуважение. Жена ти ще плаче, но ще почувства облекчение в душата си. Честно казано, вашият брак се разпадаше. Ако това ще те утеши  мога да кажа, че жена ти ще се чувства много виновна за това тайно чувство на облекчение.

-Ооо … каза ти. – А сега какво? Ще ме изпратиш  в рая или в ада, или нещо такова?

– Нито едното, нито другото – отвърнах аз. – Душата ти ще се пресели в друго тяло.

-Аха, значи, индусите са били прави …”

– Всички религии са прави по свой начин – казах аз. – Ела с мен.

И ти вървеше с мен през пустотата.

– Къде отиваме?

-Никъде специално. Просто ми е приятно да се разхождам по време на разговор.

– Тогава какъв е смисълът? -попита ти. – Когато отново се родя, пак ще бъда като празна чаша? Само  дете. Следователно целият ми опит и всичко, което съм постигнал в този живот, няма да има значение.

– В никакъв случай! – уверих те аз. – У теб вътре вече са заложени опитът и  мъдростта на предишните ти животи. Просто не ги помниш в момента.

Спрях и сложих ръце на раменете ти.

– Душата ти е много по-огромна, по-прекрасна и по-изумителна, отколкото си представяш. Човешкото съзнание може да възприеме само малка част от това, което действително съществува. Това е като да потопиш пръста си в чаша с вода, за да провериш дали е студена или гореща. Оставяш част от себе си в този свят и когато го напуснеш, тогава целият натрупан опит и знания остават у теб.

Ти беше човек през всичките предишни 48 години, така че все още не чувства останалата част от своето огромно съзнание. Ако продължим да се разхождаме тук, постепенно щеше да си спомниш всичко, което ти се е случило в миналите животи. Но няма смисъл това да се прави  между животите.

– Колко пъти съм се  прераждал?

– О, много. Много, много. Преживя   много различни животи – отвърнах аз. – Този път ще бъдеш китайска селянка през 540 г. пр. Хр.

– Чакай, как така? – сякаш се задуши ти. – Изпращаш ме назад във времето?

– Е, може и така да се каже. Времето във формата, в която го знаеш, съществува само във вашата Вселена. Там, откъдето идвам аз, всичко се случва по различен начин.

– А от къде си? –  изненада се ти.

– Е, да – обясних аз. – Аз също идвам от някъде. Но от съвсем друго измерение. И  и там са същите като мен. Ти, разбира се, искаш да знаеш  какво е там, но, честно казано, ти няма да разбереш.

– Ааа – каза ти разочарован. – Но послушай, ако аз се прераждам  в хора от различни времена, може би някой ден ще срещна  себе си?

– Разбира се. Това често се случва. Но тъй като всеки живот осъзнава само себе си, дори няма да разбереш, че срещата е настъпила.

– Тогава какъв е смисълът от всичко това?

– Сериозно ли питаш? – изненадах се аз. – Питаш ме какъв е смисълът на живота? Малко е като  клише, не мислиш ли?

– Но това е естествен въпрос – каза настоятелно ти.

Погледнах те в очите.

– Смисълът на живота,  това, заради което създадох тази Вселена – Е  Да Се Развиваш.

– Искаш да кажеш – човечеството? Искаш  да кажеш – за да може  човечеството да се развива?

– Не, не, само ти. Аз създадох цялата тази Вселена Само за Теб. С всеки нов живот ти  растеш и се развиваш, превръщаш се във всеобхватен интелект.

– Само аз? А останалите?

– Останалите не съществуват. В тази Вселена няма никой друг. Има само ти и аз.

Ти ме погледна изумено.

– Но всичките тези хора на Земята …

– Това си само ти. Различните твои превъплъщения.

– АЗ…. АЗ СЪМ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ХОРА?

– Точно така – завърших аз със задоволство и те потупах по гърба.

-Аз съм всеки човек, който някога е живял на Земята?

– И който някога ще живее, да.

– Аз съм Абрахам Линкълн? – изуми се ти.

– Ти си и  Джон Уилкс Бут.

– Аз съм Хитлер?

– Ти си и милионите  негови жертви.

-Аз съм Исус?

– И си всеки един от последователите му.

Ти замълча.

– Всеки път, когато нараняваше някого и му причиняваше болка, ти нараняваше и причиняваше болка на себе си. Всеки път, като правеше  добро на някого, ти правеше добро на себе си. Всеки щастлив или тъжен момент от съществуването ти на Земята е бил изпитан или ще бъде изпитан само от теб.

Ти се замисли.

– Защо? – най-накрая попита ти. – За какво е всичко това?

– Защото един ден ще бъдеш като мен. Защото, което си ти,  съм аз. Ти си част от мен. Ти си моето дете.

– Тогава аз съм Бог? – попита невярващо ти.

– Не, още не. Сега си само Зародиш. Ти растеш. Когато изживееш  всеки човешки живот на Земята във всички времена, ще бъдеш готов да се родиш.

– Значи цялата Вселена, – изумено каза ти, – това е само…

– Яйце – потвърдих аз. – Сега обаче е време да започнеш новия си  живот.

И те изпратих по пътя ти.

Автор: Andy Weir

 

 

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *