Миналата година Стюарт Ръсел, софтуерен инженер в Калифорнийския университет в Бъркли, написа отворено писмо с призив да се забранят „автономните смъртоносни оръжия.“
За тези, които са далеч от военно- промишления комплекс, това може да изглежда малко пресилен и прибързан страх, като призив за забрана на фазерите от Стар Трек или Звездата на смъртта. Но реалността говори друго.
Човечеството винаги се е стремяло да автоматизира военните дейности. Например, мините са вид роботи, въпреки че са елементарни. Ракетите с топлинно насочване са по-умни от тях, макар и не много. Днес вече има напълно автономни машини убийци: например роботът от Южна Корея Super aEgis II е в състояние да разпознава хора и да се цели в тях. Преди да стреля по тях със своята 12.7-мм картечница, той иска разрешение от човек – оператор – но това е правило на етиката, а не техническо изискване.
Ръсел пише, че “ автономното оръжие ще стане Калашников от бъдещето – евтино и на достъпни цени“, и това напълно ще промени правилата за водене на война.
„Интелигентните оръжия ще променят мащаба на влияние на малки групи хора в света – пише той. – То може да причини вреди, сравними с ядрени оръжия, с много по-малко финансови разходи и инфраструктура“.
Привържениците на интелигентните оръжия сочат някои ползи от автономните машини – убийци: използването на роботи във война значително намалява жертвите. Въпреки това за подписалите писмото на Ръсел 20 хиляди човека (повечето от които са учени) недостатъците на интелигентните оръжия далеч надхвърлят предимствата им.
По-късно тази година Ръсел, заедно със своите поддръжници се подготвя да изиска промяна в международното право, подобна на забраната за използване на биологични оръжия. Тази дискусия ще се проведе в рамките на ООН и на Световния икономически форум.
Защото ако някога се появи напълно автономен робот – убиец, връщане назад няма.
