„Какви величествени дървета! Каква пълноводна река! “ Какви красиви животни „, – мислел си той.
Докато вървял по протежение на реката, чул зад себе си шумолене в храстите. Той се обърнал за да види какво има там и видял огромна триметрова гризли, която се насочила към него.
Той започнал да тича толкова бързо, колкото сили имал. Обърнал се и видял, че мечката се приближава към него, но продължил да тича.
Погледнал през рамо и видял, че мечката е още по-близо. Препънал се и паднал на земята. Претърколил се с надеждата да стъпи на крака, но видял, че мечката е съвсем близо до него и протегнала лапа за да го хване…
В този момент атеистът извикал: „О, Боже!“
Времето спряло. Мечката замръзнала. Гората замълчала.
Изведнъж ярка светлина осветила мъжа и се чул глас от небето.
„Ти отричаше съществуването ми през всичките тези години, учеше и другите натова. И сега очакваш да ти помогна? Или пък стана вярващ?! „
Атеистът погледнал директно в светлината и казал: „Би било лицемерно изведнъж, просто така, да ви помоля да се отнасяте с мен като към християнин, но може би бихте могли да направите мечката християнин?“
„Добра идея!“ – казал гласът.
Светлината угаснала. Звуците в гората отново започнали да се чуват. A мечката изведнъж дръпнала лапите си от атеиста, поставила ги пред себе си като преди молитва, навела глава и казала:
„Господи, благослови тази храна, която сега аз ще взема от щедростта ти, и от Исус Христос, нашия Господ, Амин.“
