Учените наблюдават Полярната звезда повече от 160 години. Тя е най-известният небесен обект, защото служи като маяк за моряците и пътешествениците. Сега астрономите са забелязали, че тази звезда бавно се свива. Според една от версиите причината е, че тя изхвърля вещество от себе си. Но колко всъщност е „тежала“ в самото начало на своето съществуване?
За да „претеглят“ звездата, астрофизикът Хилдинг Нийлсън от Университета на Бон (Германия) и колегите му взели за основа нейния „пулс“. Тя става малко по-слаба и по-малко ярка за четиридневен цикъл. Като всички други звезди и Полярната се състои от газ, обгръщащ ядрото, където протича ядрен синтез. Когато силата на тежестта притегля газа надолу, у звездата се появява непрозрачен слой точно под повърхността, през който светлината преминава трудно и в резултат светимостта и намалява.
Под този слой се натрупва излъчване, който го притиска като водната пара – капака на тенджерата. В крайна сметка, този непрозрачен слой се нагрява и се разширява и става все по-прозрачен. Звездата отново става по-голяма и по-ярка, докато отново външните слоеве не бъдат привлечени към ядрото …
Това обаче не е постоянна пулсация. През 1844 г., цикълът е бил около 12 минути по-бавен от днешния. А данните през последното десетилетие показват, че пулсацията на Полярната звезда затихва всяка година с около 4.5 секунди. Учените са озадачени: нейната пулсации се забавя твърде бързо, отколкото прогнозираната от стандартния модел на звездната еволюция.
