Данните, получени от космическите апарати на НАСА, озадачиха астрономите и с нова острота поставиха въпроса за възможната ограниченост на Вселената. Има доказателства, че тя , освен всичко друго, е изненадващо малка (в астрономически мащаби, разбира се), и само заради своеобразна „оптическа илюзия“ смятаме, че няма начало и край.
Объркване в научната общност предизвикаха данните от американската сонда WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe), работеща от 2001 г. насам. Нейната апаратура измерва температурните колебания на реликтовото микровълново излъчване.
Астрономите, по-специално се интересували от разпределението на величините („размер“) на пулсациите, тъй като това може да хвърли светлина върху процесите, протичащи във Вселената в началните етапи на нейното развитие. Например, ако вселената е безкрайна, диапазонът на тези пулсации ще бъде неограничен. Анализът на получените от WMAP данни за малкомащабни флуктуации на реликтовото излъчване потвърждавал хипотезата за безкрайна вселена. Оказало се обаче, че при по-големи мащаби пулсациите практически изчезват!
Компютърни симулации потвърдили, че подобно разпределение на пулсациите се случва само ако размерите на вселената не са големи и в тях просто не могат да възникнат по-големи области на пулсации. Според учените тези резултати показват не само неочаквано малкия размер на вселената, но също така, че пространството в нея е “ затворено в себе си.“
Въпреки своите ограничения, самата Вселена няма край! Лъч светлина, разпространявайки се в космоса, трябва след определен (голям) период от време, да се върне в началната си точка. Благодарение на този ефект, от Земята астрономите могат да наблюдават една и съща галактика в различни части на небето (и дори от различни ъгли). Може да се каже, че Вселената е огледална стая, в която всеки обект вътре, има много свои огледални образи.
Според симулацията, резултатите от наблюденията на WMAP показват, че Вселената е един безкраен набор от повтарящи се додекаедри – правилни многостени, чиято повърхност се формира от 12 правилни петоъгълника. Тоест има формата на позната на всички ни футболна топка. В този случай, според астрономите, приликата между „додекаедровия“ модел на Вселената и данните на WMAP сa просто потресаващи и съответстват един на друг много повече, отколкото се е очаквало.
Ако резултатите се потвърдят, мнението ни за Вселената ще изисква по-сериозна корекция. Първо, тя ще се окаже сравнително малка – около 70 милиарда светлинни години. Второ, ще е възможно да наблюдаваме Вселената изцяло и да се уверим, че в нея навсякъде действат едни и същи физически закони.
