Ако в мозъка липсва сиво вещество и не разполага с ресурси, за да чете по лицата, то човек е изправен пред самота и мизантропия, показва научно изследване.
Самотата може да се обясни с чисто психологически фактори: травма в детството, прекомерна уязвимост, повишена мизантропия, и т.н. Но не само.
Учени от Университетския колеж в Лондон (Великобритания) установили, че мозъците на хора, живеещи самотно, е доста различен от мозъка на тези, които имат социални контакти и нямат проблеми в общуването. Което към психологическите причини добавя и невроанатомични.
В изследването са участвали повече от сто здрави възрастни хора, всички от които преминали психологически тестове, с които да се определи дали те са интегрирани в обществото или са отхвърлени от него. Тези данни били сравнени с резултати от сканиране на мозъка.
Очаквало се да се види, че самотата ще се придружава с някои особености в тези области, които са свързани с тревожност, емоции, депресия. Но се оказало нещо друго: най-ясна била корелацията между степента на изолация и количеството на сивото вещество в лявата задна връхна темпорална бразда.
Според учените, тази област е отговорна за оценката на базови социални сигнали: благодарение на задната връхна темпорална бразда ние можем, например, по изражение на лицето да разберем в какво настроение е другия човек, интересен ли му е разговора или за какво странично си мисли и т.н. Ако браздата работи зле – а липсата на сиво вещество оказва влияние върху нея – тогава общуването с други хора, всъщност може да бъде доста трудно.
Изследователите се опитали да потвърдят своето предположение с един прост тест: участниците в експеримента били помолени да погледнат няколко снимки и да определят в каква посока гледат хората на снимките. Както се очаквало, тези, у които сивото вещество в тази бразда било по-малко, се затруднили от задачата: за тях било трудно да определят вдясно или вляво гледат хората.
Накратко, ако мозъкът не разполага с ресурси, за да чете по лицата, то човек е изправен пред самота, а мизантропията и други психологически последици вече са следствие. Въпреки това, авторите смятат, че тази способност да разбираме хората, е напълно възможно да се развива.
Вярно е, че тя изисква специални упражнения и време, но в крайна сметка неработещата бразда може да се поправи достатъчно добре, за да се общува с хора.
Статията е написана въз основа на проучване, публикувано в списание Current Biology.
