Ние всички си мечтаем за чудеса, а те все не идват и не идват. Защо? Може би защото някъде дълбоко в душата си смятаме своите мечти са неосъществими? Не вярваме, че могат да се сбъднат? Не ни достига вяра? Навярно това е отговорът…
Целият научен свят му се присмива.. Наричат го невежа, дилетант, авантюрист. Но той продължава разкопките. Десетки години събирал пари, за да осъществи детската си мечта. И чудото станало – Хенрих Шлиман все пак разкопал легендарния древен град Троя, който всички преди това смятали за измислица, за красива легенда.
Но защо става така: някои постигат успехи в безнадеждни на пръв поглед дела, а други, които имат всички шансове да направят дори повече, не постигат нищо?
А ето и още една история – на пръв поглед нямаща нищо общо с тази на Шлиман. Тя се случила с известния психолог и писател Владимир Леви (б.ред:повечето от неговите книги са преведени на български). „Порасна ми тумор на кожата, разказва Леви. – Растеше достатъчно бързо и неприятно, разпространяваше се… Назначиха ми спешна операция. И никакви гаранции”…
И тогава той започнал да мисли – „как всичко ще бъде както трябва”, че скоро ще се раздели с това нещо напълно и завинаги, без остатък. Представял си как го премахват. „Вечерта преди операцията, легнал в леглото, още веднъж провел „операцията по премахването” мислено… Усетил невероятно спокойствие и заспал дълбоко. Събуждайки се на сутринта видял чудо, в което отначало не искал да повярва. Туморът паднал самичък. Откъснал се. На негово място вече растяла свежа здрава тъкан. В света има описани много случаи, когато някои болни не могат да бъдат спасени от светила на световната медицина, а други по някакъв чудотворен начин се излекуват сами.
Тази две истории – съвсем различни, имат и нещо общо. Шлиман нямал ни най-малки логични основания да вложи целия си капитал в археологическата експедиция. Леви нямал никакви причини за излекуване, тъй като не е проведено никакво лечение. Но и в единия, и в другия случай е налице страстно желание, постоянна мисъл за мечтата.
Какво от това, ще си кажете. Всички ние искаме нещо, за което напрегнато мислим. А чудесата така и не идват. Защо? Може би защото някъде дълбоко в душата ние смятаме своите мечти за неосъществими. Не вярваме, че ще се сбъднат. Не ни достига вяра…
Вероятно – това е ключът. Добре, но какво е тогава вярата?
Активната сила
Въпросът изглежда нелеп – кой ли не знае отговорът? Това е”убеденост, дълбока увереност”, казва Тълковният речник. Но ако се замислим това в крайна сметка не обяснява нищо. Учените говорят за вярата малко по-иначе – като за някакво „вътрешно състояние”, за „психологическа настройка”. Всичко е елементарно – това е резултат от някакво внушение отвън или пък самовнушение. Но никой от тях не обяснява какво е това внушение. И защо то притежава такава колосална сила. И накрая – какъв е механизмът му?
Има обаче и учени, които са стигнали до извода, че всички наши чувства и мисли са напълно материални, че това е някаква фина енергия. Предлага се още по-спорна хипотеза: вярата, която се отнася към сферата на съзнанието, е също някаква – засега непозната ни, енергия. На практика излиза, че е така, а каква е физическата природа на тази енергия, тепърва предстои да узнаем.
Очевидно е обаче, че вярата заема много по-голямо място в нашия живот, отколкото ни се струва. За разлика от знанията, които се характеризират с формулата „това е”, вярата присъства навсякъде, където употребяваме (или подразбираме) „трябва да бъде”, „вероятно”, „по-скоро”…Всички ние – без изключения, вярваме. Дори онези, които си мислят, че не вярват, на практика вярват – в противоположното. Който не вярва в Бог, вярва в това, че той не съществува. Който не вярва в успеха, вярва в поражението.
Вярата винаги действа като някаква активна сила. „положителната вяра е вяра във възможността, реалността, осъществимостта на нещо и ни подтиква към действие. И обратното, „отрицателната” вяра, вярата в „не”, се превръща в спирачна сила, тя е парализираща, сковаваща.
Мисълта е страшна сила
Ние сме свикнали да мислим, че вярата лежи в основата на религиите. Но фактически на нея се крепят и философията, и изкуството, и науката. Без вяра в своя талант художникът не би създал произведенията си. „Без вярата, че природата е подчинена на закони, не може да има никаква наука”, е казал бащата на кибернетиката Норберт Винер. Енергията на вярата пронизва целия наш живот. Но какво все пак представлява тя?
Може да се предположи, че енергията на вярата е много фина, а това значи – и по-силно и дълбоко проникваща отколкото енергиите на мислите и чувствата. По своята природа тя е неутрална, т.е. тя не носи някаква информация. Точно поради това върху нея може да бъде „поставена”, „записана” информация. И тогава обединената с вярата модулирана мисъл прониква в най-скритите ъгълчета на физическия свят. И пренася там някаква идея, която започва да действа, предизвиквайки удивителни последствия.
Изследвания през последните години доведоха до неочаквани изводи: мисълта на човека е способна да „програмира” траекториите на елементарни частици, да изменя химическия състав на веществата, да предизвиква реакции у растенията, да внушава желаното поведение на животните. Но човекът може по същия начин да въздейства и върху собствения си организъм. Със своята мисъл, съчетана с дълбока вяра, той е в състояние да повлияе на функционирането на своите органи и клетки. Ето така стават чудотворните изцеления на вярващите и оптимистите.
Понякога освен вярата, за изцелението или успеха няма и най-малки основания. А резултатите в същото време са налице. Куриозна история се случва в САЩ. У малограмотно селско момче открили рак на гърлото. Диагнозата поставил местният лекар. Изпращайки го в една от големите онкологични клиники той му казва, че там ще премине нов, много ефективен курс на лъчева терапия и веднага ще оздравее.
Първото, което направили лекарите от клиниката при изследванията, било да измерят температурата, пъхайки термометъра в устата на момчето. По изражението на лицето му лекарят разбрал, че то възприема термометъра като прибор за лъчева терапия. И не тръгнал да го разубеждава. След няколко такива „сеанса” ракът на смъртно болното момче напълно изчезнал.За никакво целенасочено самовнушение тук не може да се говори. Работила е вярата.
Но мисълта, съпроводена с безусловна вяра, може да препрограмира клетките на нашия организъм и в нежелана посока.
Спасителната сламка
Хиляди хора са се излекували благодарение само на своята вяра – в божествената сила, в лекуващия лекар, в свети мощи, в силата на молитвата. И това не е илюзия, самозалъгване или съзнателно самовнушение. Те на практика са получили помощ. Но откъде?
Енергията на вярата помага на идеята да проникне не само „надолу, в дълбините на материята, но и да „излети нагоре” – в ноосферата. Засилената по този начин многократно вяра започва да действа като магнит, притегляйки към себе си аналогични ментални излъчвания. Разраствайки се като снежна топка тя може да стане мощен енергоинформационен клъстер, дори и егрегор*, който придобива допълнителни „разумни” свойства. Стремейки се да продължи своето съществуване, той ще помага не само на „своите” хора, но и ще въвлече нови, близки по ментални вибрации. Набавяйки си достатъчно сила такъв егрегор може да влияе и на ситуации, програмирайки мисли и поведение на странични хора.
Така благодарение на вярата възниква шанс за успех дори в най-безнадеждните начинания. Така по чудесен начин се изпълняват нашите силни желания и мечти и сякаш изчезват нелечимите болести.
Понякога човек дори не подозира, че обръщайки се за помощ към иконата или към знаменит лечител, той благодарение на своята вяра се включва към силното енергоинформационо образувание, с което те са свързани. Тези мощни (особено религиозните) егрегори са способни не само да концентрират колосална сила от божествена енергия, но и да я предават на страдащите, да изцеляват, помагат, спасяват…Най-важното е човек да има вяра, тоест – да има настройка за такава помощ.
Тайната на късметлиите
За успех, за късмет не мечтаят май само мъртвите. Но как да хванем за опашката тази капризна птица?
До какви ли хитрости не прибягват хората, за да привлекат към (за) себе си късмета. Измислят цели ритуали. Хората подсъзнателно засилват вярата си в успеха. Но това вече не е егрегорна помощ „отгоре”, това е своебразна странична подкрепа. Всеки амулет или талисман – бил той „птичи бог” на шията или конец на китката, „щастлива” дреха, или монета под петата – всички работят за засилване на личната вяра.
Но има един особен тип хора, които не се нуждаят от никакви такива подкрепления. Късметът ги следва по петите както предано куче стопанина си. Именно на такива късметлии залагат във всяка работа опитните хора.
Директорът на преуспяваща западна компания, разкрил „тайната на фирмата си”. Оказва се, че преди да започне нова разработка, ръководството изяснява има ли в екипа човек, обсебен от тази идея. И ако се намира такъв, дават му зелена светлина – създават група от помощници, отделят средства. Дори в случаите на неуспех проектът не се закрива, а се привежда в „режим на узряване”. А дори и да разпуснат групата, продължават да финансират ентусиаста и да го подтикват да завърши работата.
Учени са провели специални изследвания в най-различни фирми. И се оказва, че успехът на новите разработки на 90 на сто зависи от наличието в екипа на ентусиасти. Те твърдо вярват в успеха и са готови да дадат всичките си сили, за да постигнат целта си. И поради това им „върви”. Със своята вяра те заразяват околните, подтиквайки ги да мислят активно в същата насока. За колегите си късметлията се явява още и крепител на вярата. В него вярват като в жив талисман, който непременно ще ги доведе до успех. Близо до такъв човек расте и убедеността в успеха.
И скоро многократно умножените мисъл-форми на съмишлениците създават в сферата на колективното неосъзнато нов егрегор. Успехът дори на най-трудната работа е осигурен, ако този млад егрегор постоянно се поддържа с консолидираната енергия „отдолу”.
Но той може и да загине. Достатъчно е в колектива да се появи скептик. Съмнението, посято от него, може лесно да подкопае вярата в крайния резултат и работата да се провали. В сферата на колективното неосъзнато, писа на времето си Прайс, противоположно насочените идеи се сблъскват една в друга е взаимно се погасяват. Ето защо „скептици не бива да има дори сред наблюдателите…Идеята на отрицанието от типа на „такова нещо не може да бъде”, пречи на появата на очакван феномен или в крайна сметка – затруднява неговата поява”. Вярата лесно се поддава на корозия.
Любопитна история разказва изследователят на функциите на човешкия организъм Х.М. Алиев. Дълго време в неговата клиника успешно се прилагало лечение с електросън. Скоро след като на апарата светвала сигналната лампичка, групата мирно си заспивала. Така продължило доста дълго. Докато случайно не се разбрало, че генераторът отдавна е бракуван и на него му работи само лампичката. Направили проверка. Всичко се потвърдило. А на оперативката на лекаря му казали: „Всичко е в теб. Ти приспиваш пациентите. Продължавай в същия дух”. Лекарят се съгласил. Но никой от неговите пациенти повече не заспал до повредения апарат. Изводът се натрапва сам: ефектът пропаднал заради факта, че докторът престанал да вярва в действието на прибора.
Независимо дали хората разбират природата на вярата или не, те постоянно използват тази енергия за достигане на целите си. И поради това подкопаването на вярата е гарантиран начин за неутрализирането на всеки противник. От това се възползват политическите партии, конкурентите в бизнеса, спортистите.
Впрочем това е оръжие, както и всяко друго, може да бъде използвано и за защита. Опитът показва, че когато държавата подкопае вярата на престъпниците в своята безнаказаност, кривата на престъпленията рязко пада надолу. Достатъчно е да се посее паника във вражеската армия и нейното поражение е сигурно.
* Егрегор означава мисъл-форма, създадена от няколко човека (може и от един, но мисълта му трябва да е доста концентрирана), която влияе на потока на събитията и го променя. Колкото повече хора мислят за дадено нещо,толкова по-силен е егрегорът…….”
Автор: Виталий Правдивцев, кандидат на техническите науки
Със съкращение
Бележка на snaiper-bg.net: На фона на горните разсъждения и примери става ли ви ясно защо България и българите сме на този незавиден хал?
В зората на демокрацията водещите ни политици не пропускаха при всяко ходене в чужбина да наплюят по неподражаемо гнусен начин държавата си. За изумление на задграничната публика от най-високо ниво, защото и други страни бяха в клещите на комунизма, но не постъпваха като нас. И сега към никоя бивша социалистическа държава не се държат така оскърбително, както към нас. И не е само това – ние самите се държим още по-оскърбително към страната си. И всяка година влизаме в световните класации като най-тъжната държава в света.
Иначе казано сами си направихме един отвратителен, черен – вече „циментов” егрегор, който е на път да ни смаже.
Как да ни уважават, като ние самите вече не уважаваме нищо тук, в това число – и себе си?
