Всеки човек живее в собствената си психическа реалност, която се създава от неговите убеждения. Основната причина за различията между хората е, че всеки си мисли, че неговото мнение за това, което се случва, е единствено правилното.
Наблюдението на реалността ни помага да разберем, че това са само различни възгледи върху едно и също нещо, а критерий за автентичност е нашият собствен живот опит. Научавайки се да анализираме от различни ъгли, ние разбираме, че всяка позиция ще се окаже недостоверна – всичко е само гледна точка.
За какво говори необходимостта нещо да доказвате?
Отхвърлянето на позициите на другите хора предизвиква у нас отрицателни емоции, но ако се погледне от друга страна, опитът да се докаже нещо – е огледало на това, което ние не приемаме в себе си:
– Увереност, че ние знаем как трябва да е
– Осъждане на действията на другите като отражение на неприемането на себе си;
– Убеждения, които са остарели;
– Подсъзнателно нежелание за промени.
Всеки от раждането си има способността да мисли и да се учи, всеки се ражда за да получи свой житейски опит: да се научи да обича, да мисли самостоятелно, да създаде свой собствен свят, на никой нищо да не доказва, нищо да не отхвърля, а да приема гледните точки на другите хора (това не означава непременно съгласие с тях).
Приемането като основен начин за взаимодействие с реалността
Когато ние се съгласяваме с условията, които не отговарят на нашите убеждения, ние чувстваме определен духовен дискомфорт. Но ако някое обстоятелство съществува, то за някого съществува, независимо дали ни харесва или не. Да се приеме – това означава да се признае правото на друг човек да бъде такъв, какъвто е. Признавайки реалността за съществуваща, такава каквато е, ние имаме възможност да влезем в контакт с нея и да въздействаме върху нея.
Без да приемем ние не можем да се възползваме от това, което ни е дадено заради нещо важно. Като се противопоставяме на определени хора или обстоятелства, ние губим огромно количество енергия, която би могла значително да подобри живота ни.
Никога на никой нищо не доказвайте, тъй като загубата на енергия е просто колосална: ние изхабяваме себе си, изхабяваме други хора, хабим ресурси за ситуацията и за цялата ни реалност. Ние харчим психическа енергия за разговори и проблеми, които се намират извън рамките на нашите правомощия, изразходваме сили за нещо, което не можем да променим: опитаме се да възпитаваме другите, да ги манипулираме, вместо да се занимаваме с нашата си работа.
Най-добрият начин да се докаже нещо – това е нашият собствен живот в хармония с вътрешния и външния свят, с радост и с благодарност да възприемаме всичко. Източната философия нарича този процес „действие в недействие“, което всъщност означава да се дава възможност на всичко да отминава и да не се доказва нищо на никого.
