Странните изчезвания на хора по цял свят се случват по един и същ сценарий

Дейвид Паулидес работи в правоохранителните органи повече от 20 години. Изучава случаите с изчезнали хора в Северна Америка и открива странен модел. Местните власти разглеждат всеки случай поотделно, но Паулидес се опитва да създаде единна картина, и тя се получава доста загадъчна.

Нещо като историите в „Досиетата Х“, казва Паулидес в Университета в Торонто на 21 май. Той събира 2 000 случаи с общи мистични детайли.

Изчезванията стават само на определени места, най-често до водни обекти в парковете. Когато хората са намирани живи, те имали пропуски в паметта. Ако били намирани мъртви, причината за смъртта било трудно да определи. Понякога хората били на места, до които е невъзможно да се достигне пеша, или в местност, която вече е била старателно претърсвана.

Паулидес цитира случай, когато тялото на младо момче, е намерено на паднал дънер. Това дърво лежало на пътеката, която е изследвана няколко пъти.

У хората често липсват дрехи и обувки. Кучетата не могат да тръгнат по следите на изчезналото лице, казва Паулидес. Някои се държали странно: вървели в кръг, суетели се, а след това сядали.

Следователите не намирали никакви следи. Изчезваният на хора ставали в райони, където няма опасни диви животни. На телата им нямало никакви физически наранявания.

Спътниците на изчезналите повтаряли само една фраза: „По някаква причина се случи така, че се разделихме.“

Паулидес проучва в детайли десетки случаи, получава официални доклади, някои от които били силно редактирани, разговаря с местните следователи, разпитва свидетели, говори с медицинските специалисти. Той казва: „Ние говорим само за около 2% от 2000 случаи, които съм проучил.“

Той започва да изучава такива случаи през 2009 г., когато се оттегля от поста си в полицейското управление на Сан Хосе. Двама от служителите в парка му казали, че, според тях, някои от случаите на изчезналите хора заслужават по-нататъшно разследване.

От тогава Паулидес разширява областта на изследванията в градските райони, където имало подобни случаи, и не всички от тях са станали в наше време. За подобни изчезвания се споменава и през 20-ти век.

Той разказва за случаи, когато човек е на едно място, а след кратко време – на друго. Особено мистериозно е изчезването на две малки деца, които не могат да изминат такова разстояние.

На 13-ти юли 1957 г. в близост до Twin Lakes в планината Сиера Невада изчезва 2-годишният Дейвид Алън Скот. Бащата бил до детето, а след това за момент погледнал нещо в микробуса. Когато излязъл, момчето вече не било там.

Това не е много голям район и е с добра видимост. Но екипът за търсене намира момчето едва три дни по-късно, когато се изкачват на близката планина, спускат се до подножието и, а след това се изкачват на върха на друга планина.

„Едно дете не може самостоятелно да преодолее такова разстояние,“ – казва Паулидес. Очевидно е, че момчето не е стигнало до това място само.

Друго 2-годишно дете, Кейт Паркинс, изчезва от дома си в Ritter на 10 април 1952 г. – тръгва за плевнята и изчезва. Намерено е 19 часа по-късно, на 24 км от къщата, да лежи с лице надолу върху покрито с лед езеро, все още живо.

Телата на изчезнали хора често ги намират във вода, но това не изглежда като удавяне, казва Паулидес. Много проучени от него случаи са настъпили в района на Големите езера, както и в градските канали или водоеми.

Jelani Brison, 24-годишен студент и футболист, е намерен в езеро на голф игрище в Anoka, Минесота. Той е бил видян за последно в дома на приятели на 17 април 2009 г. в 22:30 часа. Следователите намерили шапката му в двора на една от къщите в близост до полето, а обувките – в друг двор.

В тези дни постоянно валял дъжд и голф игрището било в кал, но Brinson бил с чисти чорапи. Очевидно е, че той не стигнал сам до това място, а е бил доведен и хвърлен в езерото от някого.

„Той не се е удавил,“ – казва Paulides. Причината за смъртта не може да бъде определена. Това е един от многото такива случаи в областта.

Паулидес написва няколко книги, едната от тях – „Безследно изчезналите: странни съвпадения.“ Той говори за млади мъже, които изчезват в градските райони в близост до вода. Повечето случаи са в щатите Минесота и Уисконсин.

Всичко се случва по един сценарий: младите мъже пият в бар с приятели. Никой не си спомня как са си тръгнали. Няколко дни по-късно те са намерени мъртви във водата. На пръв поглед, най-логичното обяснение: те са се удавили заради напиване. Но Паулидест казва, че не е толкова просто.

Често младият мъж е в неизвестност в продължение на няколко дни. След това тялото му е намерено във водата. Но, според анализа на патолози, тялото е било във водата само един или два дни. Често това се случва в паркове или гори.

Подобни инциденти се случват не само в Северна Америка, но и в други страни по света, но Паулидест не ги е изследвал в детайли.

Случаят за „смъртта в Манчестърския канал“ наскоро привлече вниманието във Великобритания. Според британските вестници, през последните няколко години в Манчестърския канал са намерени десетки тела, предимно на мъже. Журналистите спекулират, че случаите са дело на сериен убиец.

Но според Паулидес това е малък канал, и не е ясно как човек може да се удави в него.

Много хора имат свръхестествени обяснения за изследването на Паулидес, например, отвличане от извънземни.

Паулидес е предпазлив: „Аз никога не съм представял някакви теории. Аз просто описвам фактите. Какво ще се случи ако предложа някоя хипотеза, а на следващия ден някой докаже, че това е невъзможно. Авторитетът на изследването ще бъде компрометиран. Разбира се, за много случаи лесно може да се намери рационално обяснение, но когато става дума за стотици подобни инциденти, перспективата се променя. “

Още по темата: