Той написа „Главата на професор Доуел“, летящия човек Ариел, „Човекът-амфибия“ Ихтиандър …

Писателят Александър Романович Беляев

Той ги измисли, защото не се предаде. Въпреки че целият му живот е типична проява на това, което се нарича „родово проклятие“.

А как всъщност се казва – никой не знае.

Като дете Александър Беляев първо губи сестра си – тя умира от саркома. После се удавя брат му. Тогава баща му починал и Саша трябвало сам да си изкарва прехраната – той все още бил тийнейджър.

И като дете си наранил окото, което го довело почти до загуба на зрението. Но в детството той сам се научава да свири на цигулка и пиано. Започва да пише, да композира, да играе в театъра. Тогава, в младостта му, самият Станиславски го поканил в трупата си – но той отказал.

Може би заради семейството си е отказал. Кой знае? Току -що се оженил за първи път. Два месеца по -късно съпругата му го напуска за да отиде при друг. Минало време, раната заздравяла и той отново се оженил за сладко момиче. И в същото време се разболява от костна туберкулоза. А това е почти присъда. Беляев бил окован изцяло в гипс, като мумия – в продължение на три години. Три години в гипс трябвало да лежи в леглото.

Съпругата си тръгнала, казвайки, че няма да се грижи за развалина, не затова се е омъжила. А Беляев лежал, целият окован в гипс в Париж. Тогава измислил „Главата на професор Доуел“ – когато муха кацнала на лицето му и започнала да пълзи.

И той не можел да мръдне пръст, за да я прогони … Но този ужасен инцидент подтиква Беляев да напише роман. Тогава, когато все пак се изправя, той започнал да ходи в стягащ корсет. Полусляп и грозен. А в младостта си бил красив мъж …

Той пише и пише своите известни романи.Фантазията му не изсъхва, доброто триумфира над злото, хората надхвърлят възможностите си, летят на други планети, измислят технологии, обичат и вярват. Въпреки че написаното е малко тъжно. А в какво състояние е бил …

По -късно се оженил за добра жена. И се родили две дъщери. Едната починала от менингит, другата се разболяла от туберкулоза.
И тогава нацистите дошли в Царско село – окупацията започнала. Беляев не можел да се бие. И не можел и да си тръгне. Умира полупарализиран от глад и студ. Нацистите прогонват жена му и дъщеря му в чужбина. Те дори не знаели къде е погребан Александър Романович.

После на съпругата било дадено всичко, което останало от Александър – очила. Не останало нищо друго. Романи, разкази. И очила. Имало само една бележка.

И думите, които умиращият писател написал за жена си: „Не ме търси на земята. Тук от мен не остана нищо. Твоят Ариел“ …

©  Анна Кирянова

 

Последвайте ни в Телеграм

© 2021 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2021 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *