Учените за пръв път официално съобщиха, че земният спътник има в недрата си разтопено метално ядро и заобикаляща го течна мантия.
Това откритие е направено от Рени Вебер (Renee Weber) от Центъра „Маршал“ за космически полети на НАСА и Рафаел Гарсия (Raphael Garcia) от университета в Тулуза във Франция, които публикуваха своите заключения в списание Science.
Те са направили и повторен анализ на данните, събрани от сеизмографи по лунната повърхност в средата на 70-те години. 
Тогава на спътника са монтирани сеизмични сензори, които фиксират постоянни, но по-слабо изразени, отколкото на Земята, сеизмични вълни.
При това лунотресенията възникват много по-рядко от земетресенията. Нещо повече- повърхността на Луната, осеяна с кратери от сблъсъци с малки космически тела, маскира в скалите сеизмичните вибрации. Всички тези фактори дълги години са възпрепятствали учените да анализират данните.
Изследователите заключават, че вътре в Лунатасе намира ратопено ядро, състояща се предимно от желязо. Диаметърът на ядрото е около 330-360 км. Това ядро е заобиколено от обивка от частично разтопена мантия с диаметър около 480 км.
