Разшифрован е загадъчният Ръкопис на Войнич!

Джерард Чешир (Gerard Cheshire) от Университета в Бристол във Великобритания, е разгадал езиковата система на Ръкописа на Войнич и е превел някои от неговите фрази.

Според учения, ръкописът е написан на изчезнал проторомански език, който е бил разпространен в европейската част на Средиземно море. Статията с резултатите от изследването е публикувана в списание Romance Studies.

Според автора на разшифровката, знаковата система на ръкописа е по-сложна и по-малко интуитивна от другите видове писмености, което обяснява неговата рядкост и бързото остаряване. Така например, в ръкописа са използвани комбинации от изчезнали езици, включително разговорен латински.

Други уникални характеристики на ръкописа включват наличието на непознати символи, липсата на специални пунктуационни знаци и двойни съгласни, наличието на дифтонги *, трифтонги **, квадрифтонги и дори квинтифонги (използвани за обозначаване на определени звуци).

Чешир смята, че е необходимо да се разберат граматическите правила, за да се дешифрира ръкописа. В статията той изброява ключовите символи, използвани в ръкописа, различните им изписвания и съответствия с широко използваните символи в съвременните езици.

Изследователят е превел и някои от надписите, които придружават изображенията на много страници от ръкописа. Текстовете са посветени на къпане, лечебни растения, вулканично изригване, астрология и други теми.

Ръкописът на Войнич е средновековен труд, написан през 15 век от неизвестни автори. Артефактът е открит през 1912 г. от антиквара Вилфрид Войнич в древния южно-европейски замък Вила Мондрагоне. Много учени смятат, че ръкописът не може да бъде дешифриран по принцип, тъй като многократните опити за разбиране на написаното не са били успешни.

Източник: Vlasti.net

* Дифтонг (на старогръцки: δί-φθογγον, δί-φθογγος, от δίς (δῐ-) – „двукратно“ + φθόγγος – „глас, звук“, буквално „с два звука“ или „с два тона“) е комбинацията на две съседни гласни в една сричка. Обикновено в състава на дифтонга единия из компонентите е сричкообразуващ. Ако това е първият компонент, то такъв дифтонг се нарича низходящ, а ако това е вторият – възходящ. В ролята на несричкови компоненти най-често влизат съответствията на затворените гласни, тоест [w] и [j], както е например в английското [kaɪt] „хвърчило“ или loʊ „нисък“. Срещат се и други варианти, като например в староанглийския език е имало низходящи дифтонги [æa] и [æo]. Рядко се срещат и равновесни дифтонги, както е например в латвийския и нивх.

В писмеността често се обозначават чрез диграфи – устойчиви съчетания на две букви, които се четат еднакво в практически всички случаи. При това, произношението на тези букви не съвпада с тяхното произношение в азбуката.

** Трифтонг (от старогръцки – „тригласен“) е сложен гласен звук, състоящ се от три елемента, образуващи една сричка. В речта трифтонгите често се свиват в дифтонги. Продължителността на произнасяне на трифтонга е почти равна на тази на дифтонга.

Ехнатон: Последният извънземен фараон на древен Египет

Древни текстове описват специален период от време в историята на древния Египет, известен като додинастичната епоха, когато богове управляват страната в продължение на стотици години. Ехнатон лесно може да се… Continue reading „Ехнатон: Последният извънземен фараон на древен Египет“