Лекари: След коронавируса хората "оглупяват"

Благополучно да се оздравее след заболяване от коронавирус е само половината от битката за безопасно възстановяване, необходимо е да се върнем към нормалния живот с минимални поражения: това е заключението на лекари.

Според последното публикувано изследване коронавирусът може да има дългосрочен ефект върху умствения капацитет на болните – последиците се усещат и след възстановяването.

Става дума за влошаване на способността да се възприема прочетен текст и преминаване на съответните тестове.

Според проучвания, публикувани от британски и американски специалисти, у тези, които са били в болницата на изкуствена вентилация на белите дробове, нарушенията са по-забележими.

Те се появяват при четене на текстове със сложни или неочевидни значения, както и при тълкуване на „трудни“ думи или при решаване на проблеми.

Най-просто казано, хората „забавят“. Последствията обаче не засягат пространствената памет, способността да се запомнят числа или да се възприемат емоции.

Според британските лекари ситуацията може да се сравни с това, сякаш хората, преболедували коронавирус, са остарели с 10 години. У тези, които са претърпели леко до умерено заболяване, не са подлагани на вентилация или под кислородна маска, нарушенията са по-малко забележими.

Изследването на неврофизиолозите се основа на резултатите от тестовете на повече от 84 хиляди души.

В разговор с кореспондента на „МК“ неврологът Александър Комаров потвърди, че това вече е доказан факт.

„Основната причина за умствените проблеми е хипоксията, която е свързана с повишени кръвни съсиреци и повишен вискозитет на кръвта“, обясни лекарят.

Всъщност кислородният глад или хипоксията отдавна се считат за една от популярните причини за снижаване на умствената активност. Както лекарите отбелязаха по-рано, алпинистите, които прекарват много време в планините, където въздухът е разреден, се сблъскват с такъв проблем.

Мнозина се оплакват от апатия, летаргия и от това, че започват да „мислят по-зле“ по време на изкачването до върховете, а веднага след слизането от планините нивото на интелекта намалява с около 20%. Хората, претърпели операция с упойка, се сблъскват със същите симптоми.

Продължителният престой под наркоза може да доведе до намаляване на умствения капацитет поради факта, че мозъкът изпитва лишаване от кислород за дълго време. Съответно, тези, които са имали коронавирус, които са успели да избегнат реанимацията, по-рядко се сблъскат с подобни последици.

Лекарите също така отбелязват, че препаратите за разреждане на кръвта, които сега се предписват на почти всички пациенти с диагностицирана ковид, също са предназначени да предотвратят не само тромбоза, но и последствията, свързани с кислородния глад.

Лекарите планират да продължат да изучават тези ефекти, за да определят дали те са обратими.

По-рано специалистите отбелязаха, че едно от най-разпространените поражения на нервната система на фона на коронавируса е загубата на обоняние (което мнозина са свикнали да считат за почти главен маркер, който отличава коронавируса от обикновена настинка на „битово“ ниво).

Според тези, които вече са имали коронавирусна инфекция, обонянието се връща много бавно, в продължение на няколко седмици или месеци, и то не напълно.

МК