Учени считат, че вероятността животът ни да е симулация е 50%

През 2003 г. професорът от Оксфордския университет Ник Бостром предположи, че нашата реалност е компютърна симулация, измислена от високоразвита цивилизация. Тази идея завладя много хора и оттогава учени по целия свят се опитват или да докажат, или да опровергаят тази теория.

Вярвате ли, че животът е матрица? Ако отговорът е „да“, тогава новата работа на професор от Колумбийския университет определено ще ви накара да търсите по-внимателно „системни проблеми“.

В статията на Бостром „Доказателство за симулация„, която се счита за главната работа в областта на симулационните хипотези, авторът предлага следните три твърдения, от които поне едно е вярно:

Изключително вероятно е човечеството да умре, преди да достигне „постчовешката“ фаза.

Всяка постчовешка цивилизация е изключително малко вероятно да проведе значителен брой симулации на своята еволюционна история.

Почти със сигурност живеем в компютърна симулация.

Астрономът от Колумбийския университет Дейвид Кипинг е разгледал внимателно тези положения, известни като „трилемата на Бостром“, и доказва, че има 50% шанс да живеем в симулация.

Кипинг започва своите изчисления, като превръща трилемата в дилема. Той обвърза първите две позиции в една, тъй като и в двата случая крайният резултат не е симулация.

По този начин дилемата противопоставя физическата хипотеза (без симулации) в симулационната хипотеза. Така ученият присвоява на моделите така наречената априорна вероятност, тоест вероятност, при която няма знания, които да подкрепят появата на всеки от тези модели. В този случай всяка теория получава 50% вероятност.

Следващият етап на анализ изисквал осмисляне на реалностите, които могат да доведат до други реалности и такива, които не могат да имитират реалностите на потомството. Ако физическата хипотеза (т.е. такава, в която симулацията не съществува) беше вярна, тогава вероятността да живеем в безплодна Вселена би била лесна за изчисляване: тя би била 100%.

След това Кипинг показва, че дори в симулационната хипотеза повечето от симулираните реалности биха били безплодни. Това е така, тъй като симулациите генерират нови реалности, изчислителните ресурси, достъпни за всяко следващо поколение, се съкращават до такава степен, че по-голямата част от бъдещите реалности няма да могат да имат изчислителната мощност, необходима за имитиране на последващи симулации.

След сложни изчисления астрономът заключава, че вероятността да живеем в симулация е равна на вероятността да сме във физически свят. Но ако хората някога измислят такава „виртуална реалност“, тези изчисления ще се променят коренно.

По материали на popmech

Последвайте ни в Телеграм

© 2021 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2021 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *