Хелън Шарман, първият британски астронавт и химик от Imperial College London, наскоро заяви, че извънземни форми на живот, които е невъзможно да бъдат забелязани, може да живеят сред нас.

Как е възможно това?

Макар че животът може да е лесен за разпознаване, всъщност е трудно да се дефинира и учени и философи спорят за това от векове, ако не и от хилядолетия. Например 3D принтер може да се самовъзпроизвежда, но не бихме го нарекли жив. От друга страна, известно е, че мулето е стерилно, но няма да кажем, че не живее.

Тъй като не съществува едно мнение, има над 100 определения за това какво е животът. Алтернативен (но несъвършен) подход е да се опише животът като „самоподдържаща се химическа система, способна на Дарвинова еволюция“, което отговаря на много от случаите, които искаме да опишем.

Липсата на определение е огромен проблем, когато става въпрос за търсене на живот в космоса. Невъзможността да дефинираме живота по друг начин освен „ще го разберем, когато го видим“ означава, че ние наистина се ограничаваме до геоцентрични, може би дори антропоцентрични идеи за това как изглежда животът. Когато мислим за извънземни, често мислим за хуманоидно същество. Но интелигентният живот, който търсим, не е задължително да е хуманоиден.

Живот, но не такъв, какъвто го познаваме

Шарман казва, че вярва в съществуването на извънземни и „не може да има две възможности“. Освен това тя се чуди: „Ще бъдат ли същите като теб и мен, състоящи се от въглерод и азот? Може би не. Може би те вече са тук и сега, но ние просто не ги виждаме.“

Такъв живот ще съществува в „сенчестата биосфера“. Това не предполага царството на духовете, а неоткрити същества, може би с различна биохимия. Това означава, че не можем да ги изучаваме или дори да ги забелязваме, защото са извън нашето разбиране. Ако приемем, че съществува, такава биосфера в сянка вероятно ще бъде микроскопична.

Защо още не сме я намерили? Имаме ограничени възможности да изучаваме микроскопичния свят, тъй като само малък процент от микробите могат да бъдат култивирани в лаборатория. Това може да означава, че има много форми на живот, които все още не сме забелязали. Сега имаме способността да секвенираме ДНК на некултивирани щамове микроби, но това открива само форми на живот, за които знаем, че съдържат ДНК.

Ако обаче открием такава биосфера, не е ясно дали трябва да се нарече извънземна. Зависи какво имаме предвид: „извънземен“ или просто „непознат“.

Живот, базиран на силиций

Популярно предложение за алтернативна биохимия е биохимията, базирана на силиций, а не биохимията, базирана на въглерод. Това има смисъл дори от геоцентрична гледна точка. Около 90% от Земята се състои от силиций, желязо, магнезий и кислород, което означава, че има всичко необходимо за създаване на потенциален живот.

Силицият е подобен на въглерода, има четири електрона, които могат да създават връзки с други атоми. Но силицият е по-тежък, с 14 протона (протоните изграждат атомно ядро ​​заедно с неутроните) в сравнение с шестте на въглерода. Докато въглеродът може да образува силни двойни и тройни връзки, за да образува дълги вериги, които са полезни за много функции, като изграждане на клетъчни стени, ситуацията е много по-сложна със силиция. Той има трудности при създаването на силни връзки, така че молекулите с дълга верига са много по-малко стабилни.

Освен това, конвенционалните силициеви съединения като силициев диоксид обикновено са твърди при земни температури и неразтворими във вода. Сравнете това с високо разтворимия въглероден диоксид, например, и ще видим, че въглеродът е по-гъвкав и предлага много повече молекулярни възможности.

Животът на Земята е коренно различен от основния състав на Земята. Друг аргумент срещу базираната на силиций сенчеста биосфера е, че твърде много силиций е заключен в скалите. Всъщност химията на живота на Земята приблизително съвпада с тази на Слънцето: 98% от атомите в биологията са изградени от водород, кислород и въглерод. Следователно, ако жизнеспособни силициеви форми на живот съществуват тук, те биха могли да се развият другаде.

Има обаче аргументи за съществуването на живот на основата на силиций на Земята. Природата е способна на адаптация. Преди няколко години учени от Калифорнийския технологичен институт успяха да извлекат бактериален протеин, който създава връзки със силиция – по същество вдъхвайки живот на силиция. Така че, въпреки че силицият е по-малко гъвкав от въглерода, той може да намери начини да се сглоби в живи организми, потенциално включително въглерод.

И като говорим за други места в космоса, като луната на Сатурн Титан или планети, обикалящи около други звезди, със сигурност не можем да изключим възможността за живот, базиран на силиций.

За да го намерим, трябва по някакъв начин да излезем отвъд земната биология и да намерим начини да разпознаем форми на живот, които са фундаментално различни от въглеродните. Има много експерименти, тестващи тези алтернативни биохимии, като експеримента, направен в Caltech.

Независимо от това, което мнозина вярват, че животът съществува другаде във Вселената, ние нямаме доказателства за това. Следователно е важно да се разглежда целият живот като ценност, независимо от неговия размер, количество или местоположение.

Земята поддържа единствения познат ни живот във Вселената. Така че без значение каква форма може да приеме животът другаде в Слънчевата система или Вселената, ние трябва да сме сигурни, че го предпазваме от вредно замърсяване – независимо дали е живот на Земята или извънземни форми на живот.

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!