През юли 1955 г. дървосекач, който предпочита да остане анонимен, работи в гората в Ботническия залив във Вестра Норланд, Швеция, с двамата си братя.

По някое време и тримата чуват много силен и неразбираем шум, който описват като звук, подобен на този на много голямо животно, тичащо диво в храстите.

Слушайки този тайнствен шум, шумоленето и пращенето на клони и храсти, те виждат над себе си пурообразен обект, който лети толкова ниско, че докосва върховете на дърветата. Части от клони и листа засипват мъжете като лавина.

Първоначално те помислили, че се е разбил малък самолет, така че когато обектът преминал над тях, те избягали в посоката, в която е паднал. И това, че определено пада, било очевидно, обектът бързо губел височина.

„Не знам какво очаквахме, може би оглушителен рев, когато самолетът се удари в земята, но това не се случи. Изчезна.

Светлината беше толкова ярка, че можехме да виждаме през дърветата. За секунда дори успях да видя семената на дърветата, а те бяха повече от един метър в диаметър, като на рентгенова снимка.

След няколко секунди дойде вакуумна вълна, изсмуквайки всичко към центъра на светлината. И тримата летяхме напред, клони и листа летяха покрай нас.

Вероятно всичко това продължи само част от секундата, но все още си спомням как се блъснах в дърво, времето спря и целият ми живот мигновено се повтори в главата ми. Дори обичайните звуци на гората изчезнаха.“

Когато тримата дървосекачи най-накрая стигнали до мястото, където, както им се сторило, самолетът бил паднал, те се озовали на поляна, където по някаква причина не се виждал нито самолетът, нито друга техника. Имало повредени дървета, куп счупени клони, но нямало останки от самолета.

Но те намерили живо хуманоидно същество на клоните. Това бил много нисък мъж, видимо висок около 110-120 см, около чието тяло „вибрира“ странна бяла светлина, „като ореол“.

Първоначално съществото изглеждало мъртво и един от братята посегнал да докосне безжизненото тяло, но веднага дръпнал ръката си назад, тъй като получил силен токов удар.
И тогава малкият човек отворил очи и казал на перфектен шведски: „Не ме докосвай, това само ще ти донесе проблеми“.

„След това веднага се успокоих и внимателно го огледах. Той не беше джудже в широкия смисъл на думата. Беше много пропорционално сложен, с широки рамене и нормални черти. Кожата му беше жълтеникава, като на азиатец. Очите му бяха дълбоко разположени и черни, без бялото като при нас.

Лицето му беше покрито със синини с две големи рани по брадичката и челото. Не течеше кръв, но кожата около раните беше мокра. Върхът на главата му беше леко покрит с пух от почти бяла коса. Ушните миди бяха неразделна част от врата и наподобяваха перки на акула. Устните бяха набръчкани, тесни и безцветни.

Когато се усмихваше успокояващо, както правеше често, той разкриваше редица малки зъби както в горната, така и в долната челюст. Специално отбелязах, че зъбите му бяха плоски и широки колкото двата ни предни зъба.

Ръцете му бяха малки с пет тънки пръста без нокти и когато движеше ръката си, изглеждаше, че безименният пръст е слят с малкия, защото се движеха в синхрон.

Дрехите му бяха като червеникав метал и сякаш прилепваха плътно към тялото му. Главата и ръцете бяха свободни, но на краката дрехите преминаваха в чифт затворени ботуши с размер 35-37.

Подметките на ботушите бяха оребрени и вибрираха и за момент се сетих за следите от танк. Непознатият ме погледна и кимна леко. Нямаше съмнение, че той знаеше какво си мисля.

С тези ботуши той можеше да се търкаля напред-назад по повърхността, без дори да движи краката си. Около кръста си носеше широк сребрист метален колан с необичайно голяма катарама, която светеше леко със светлосин оттенък, който по-късно стана тъмносин, когато беше мъртъв.

В средата на катарамата имаше жълт знак – UV – приличаше на буквата V, която беше включена в буквата U.

Странното създание казало на дървосекача, че е бил изхвърлен от космическия си кораб, бил е тежко ранен и сега умира. След това извадил от джоба си правоъгълен предмет с размерите на кибритена кутийка и с 12 малки вдлъбнатини. След това извадил друг предмет, който приличал на молив, и пробил някои от вдлъбнатините в първия предмет, преди да го хвърли в храстите.

След това извънземният казал на дървосекача да не го докосва и че предметът е насочващ маяк, така че спътниците му да знаят къде трябва да дойдат, за да вземат тялото му, когато умре.

Тогава се случило любопитно нещо. Двамата братя изглеждали дезориентирани и напуснали поляната, оставяйки главния очевидец сам с умиращото същество в гората:

„Непознатият лежа известно време, сякаш бе заспал. Ръцете му бяха здраво стиснати и беше очевидно, че изпитва силна болка. Тогава братята ми изведнъж се объркаха, спогледаха се и след това, без да кажат дума, си тръгнаха. По-късно, години по-късно, поглеждайки назад към този инцидент, съм убеден, че непознатият по някакъв начин е помолил братята ми да си тръгнат, без да каже нито дума.

Седях, говорех и го слушах два часа, преди да умре. Малко преди смъртта си ми даде сгъната чанта от невидим джоб и каза: „Когато умра, светлината ще изчезне от тялото ми и с помощта на другите двама мъже ще ме поставите в тази чанта и ще ме пуснете в реката, където ще изчезна След това трябва внимателно да се изкъпете, за да не се разболеете.

Сега той дишаше тежко и видях, че краят е близо. Ореолът около тялото му отслабна и постепенно изчезна. Светлосинята му катарама постепенно потъмня. Той ме погледна и се усмихна. После каза нещо на език, който не бях чувал нито преди, нито след това.

Изведнъж той премина на шведски и аз чух последните няколко изречения: „Дойдохте без никакво желание и си тръгвате против собственото си желание. Нашият живот е като изпарение.“

Той каза още няколко думи, но гласът му беше толкова слаб, че не можах да ги чуя. Убеден съм, че се е молил на някакво божество преди да умре. Бях много трогнат.“

След това братята се върнали, изглеждайки малко зашеметени и объркани, сякаш не са съвсем сигурни какво им се е случило току-що или защо са си тръгнали. Мъжете поставили мъртвото извънземно в торба и го отнесли до реката, забелязвайки, че торбата мирише на сяра и изгаря ръцете им. Когато спуснали чувала във водата, тялото и чувалът се разтворили.

„Когато торбата удари водата, тя започна да бълбука около нея и разбрахме, че е започнал някакъв химически процес. След 5 минути нищо не остана от торбата и тялото и си помислих, че може би непознатият се е надявал да падне в реката за бърза смърт, вместо да лежи там няколко часа, страдайки. Вероятно би предпочел да умре сам, мислейки за своя дом, намиращ се на много светлинни години.“

Няколко дни след този инцидент дървосекачът отново отишъл в района, за да намери правоъгълния предмет, хвърлен от извънземното, но намерил само един обект, който прилича на молив. Пази го за спомен и като доказателство, че не е сънувал всичко.

След това дълги години пази тази история само за себе си. Едва когато разговаря с изследовател на НЛО на име Джон Фонтейн, който пише за всичко това в статия, наречена „Хуманоид умря в Швеция“, историята става публична.

Фонтейн лично разговаря с дървосекача и изглежда е единственият човек, с когото човекът някога е говорил за това, но проблемът беше, че очевидецът, дори на него, никога не разкрива напълно подробностите от дългия си разговор с извънземното, когато били сами:

„Какво си говориха през тези два часа, не можах да накарам свидетеля да разкаже. Молех го и го убеждавах, но той не ми каза нищо, само няколко фрагмента.

Той каза, че извънземният идва от място близо до съзвездието, което наричаме Орел. Няколко раси от космоса са посетили Земята и някои са толкова напреднали, че ще ги видим само когато се материализират или дематериализират, за да посетят паралелна Вселена, обикаляща около Земята.

Някои извънземни са държали хората на земята под наблюдение и са го правили в продължение на хилядолетия, докато други са вземали земни проби, а трети са имали контакт с човечеството в продължение на векове. Това е“, пише Фонтейн.

Последвайте ни в Телеграм

© 2023 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2023 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!