Header Image

Луната е изкуствен космически обект, творение на извънземно инженерство

Луната е изкуствен космически обект, творение на извънземно инженерство

Само ние можем да видим пълно слънчево затъмнение. Земята, Луната и Слънцето са разположени на такова разстояние еднa от другa, че от време на време Луната напълно покрива Слънцето.

Ако Луната беше по-близо или по-далеч, нямаше да видим такава красота.

Трудно е да се избавим от мисълта, че всичко това прилича на изкуствена структура. Но кой я е създал и защо?

 

Откъде тази точност? Орбитите на Земята, Луната и Слънцето са подредени така изящно, сякаш от космически инженер. Ако нашата планета се премести малко по-далеч или по-близо до Слънцето, никога няма да видим толкова красиви небесни явления.

Да не говорим, че Луната е тази, която регулира приливите и отливите на нашата планета и има пряко влияние върху жизнените цикли на всички същества на Земята, включително хората.

 

Произходът на Луната отдавна вълнува учените. Какъв е този странен сателит? Още през шейсетте години на миналия век съветските изследователи Михаил Васин и Александър Щербаков изложиха хипотезата, че Луната е твърде голяма за планетарен спътник – нейният размер е около една трета от размера на Земята. Сателитите на други планети са много по-малки от своите домакини.

Освен това Луната не е мъртъв обект. В хода на многогодишни наблюдения са регистрирани няколкостотин различни явления, които се случват на Луната – светкавици, мигания, полети на светлинни кълба.

 

Анализът на скалите, взети от Луната от лунните роувъри, показа, че е сякаш са магнетизирани, въпреки тя че няма собствено магнитно поле. А най-интересното се оказа, че Луната е по-стара не само от Земята, но и от самото Слънце. И има версия, че Луната се е появила на нашето небе не толкова отдавна.

Във Ведите, древните ръкописи, има Бог на Слънцето, но никъде не се споменава Луната. И това е странно, защото хората не могат да погледнат към небето и да не забележат блестящата сфера. Но можем да предположим, че е направена някъде и след това донесена тук.

 

Достатъчно е да анализираме легендите и митовете на различни народи, населявали Земята в миналото, за да видим, че има моменти, когато на небето не е имало Луна, а след това две са се появили наведнъж, но едната е останала, а втората е отлетяла.

Преди 50 години Шчербаков и Васин стигат до фантастично заключение: Луната е изкуствен космически обект, творение на извънземно инженерство.

Лунните кратери имат почти еднаква дълбочина, което означава, че метеоритите, паднали на повърхността, са се сблъскали с някакво препятствие – най-вероятно метална обвивка. На лунната повърхност има много титан, от който се правят корпуси на подводници на Земята. Това предполага, че Луната има много твърда обвивка.

 И когато беше определена плътността на Луната, се оказа, че тя е много малка, много по-малка от тази на Земята. И отново можем да стигнем до извода, че Луната е празна отвътре.

Това, че в недрата на нашия спътник са скрити огромни маси метал, е потвърдено от много експерименти. Всичко това позволи на учените да предположат, че нашият спътник е изоставен космически кораб или изоставена трансферна станция на извънземни цивилизации. Въпреки че има и друга версия – този кораб е много древен, но е действащ и продължава да изпълнява предназначението си.

 

Според изчисленията на учените Слънцето привлича Луната със сила, два пъти по-силна от привличането на Земята към Луната и нашият спътник отдавна трябва да е долетял до звездата или поне по някакъв начин да е променил орбитата си. Но Луната сякаш изобщо не реагира на привличането на Слънцето и не помръдва. Това е още една мистерия. А е възможна при едно условие – Луната има двигатели, които й позволяват да остане в дадена орбита.

Миналата година учени от Института за изследване на Слънчевата система анализираха 370 звезди, подобни на нашето Слънце. Те установиха, че нашата звезда има идеален характер от гледна точка на други небесни тела. Докато други звезди експлодират и се бунтуват от време на време, изхвърляйки плазма и изгаряйки планетите си, Слънцето само от време на време напомня за себе си със слънчеви бури и практически не променя яркостта си.

 

Изглежда, че някой регулира светлината му, регулира яркостта на осветлението навреме. Но чия сръчна ръка обръща пламъка му така, че да гори спокойно и равномерно?

Може би Слънцето има важна мисия – да свети равномерно в тъмнината, запазвайки живота на нашата планета?

© 2023 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2023 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

1 thoughts on“Луната е изкуствен космически обект, творение на извънземно инженерство

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *