Ситуацията, в която се оказват египетският и американският археолог, била критична. Масивна метална врата прегради изхода им към шахтата, през която стигнаха до странен коридор.
Възможността да се използва предишният, относително безопасен маршрут, беше изчезнала. А пред тях ги чакаше някакво неразбираемо спускане, изпълнено със зловеща цветна мъгла.
Освен това и двамата учени били силно убедени, че в тази мъгла живее нещо зловещо и агресивно.
ОПАСЕН ПЪТ В ДЪЛБИНИТЕ НА ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО
За първи път американски археолог съжали, че не е взел оръжие със себе си на експедицията. Беше безсмислено да стоят на място и трябваше да се движат по единствения възможен маршрут. Шехат Адам, с източен фатализъм, коленичи и вдиша въртящата се мъгла отдолу, за да разбере ефекта й още преди учените да трябва да се потопят стремглаво в нея. Но след като диша около минута в цветния здрач, той не забеляза никакви опасни симптоми и страхът от гигантски същества, които можеха да се спотайват в невидимата мъгла, трябваше да бъде потиснат чрез отваряне на бутилка с много силен ром.
Учените отново влязоха в мъглата и след тридесет метра се гмурнаха стремглаво. Наклонът на пода беше доста стръмен. В лилавата мъгла дори не можете да видите себе си, това предизвика пристъпи на паника, но археолозите продължиха да вървят бавно.
Нямаше затруднения в дишането, а едва доловимият аромат на печени бадеми беше дори приятен. В дълго интервю за японска телевизия, което беше показано само веднъж, американският археолог Ленър обясни, че той и колегата му просто не са имали друг избор, освен да вървят напред по мекия пружиниращ под.
Те отдавна бяха подминали неразбираемата конструкция, която преди това бяха сбъркали с врата. Очевидно учените просто са минали под нея. Мъглата не стана по-гъста, но въпреки това някъде долу гореше тънка видима нишка с наситено аленочервен цвят, като намек, че трябва да се следва точно този маршрут.
Според техните изчисления учените са вървели най-малко час и половина, това са някакви гигантски разстояния и през цялото това време невидимият коридор се е спускал надолу. Алената светеща нишка свърши. И вместо нея се появи рисунка на глава на атакуваща кобра, сякаш увиснала в мъглата.
ПЕЩЕРА НА ПРАИСТОРИЧЕСКИ РЕПТИЛИИ
Но именно след този светещ образ мъглата престана да бъде гъста и да крие всичко. Ръцете и след това краката станаха видими. След двеста стъпки учените вече можеха да се видят един друг, както и огромен тунел, изсечен в скалата, като тези, открити по магистралите в Алпите.
Подовата настилка също се промени, сега имаше решетъчни метални конструкции за отвеждане на дренажната вода. Никъде нямаше източници на светлина, но сякаш самият въздух имаше слабо сияние.
Тунелът започна да се разширява и след няколко минути учените влязоха в пещера с колосални размери с височина на тавана най-малко двеста метра, малко езеро недалеч от входа. А също и огромен обект, намиращ се на около километър и половина от мястото, където влязоха двамата археолози. Най-вече изглеждаше като голяма сграда, но очевидно направена от метал. А това, което беше между езерото и странната структура, ги накара да замръзнат от ужас.
Гигантското влечуго лежеше неподвижно на брега на езерото. Беше по-голямо от най-големите анаконди. Въпреки факта, че тя лежеше свита в поза, позната за змия, ученият оцени размера й: не по-малко от шестдесет метра дължина. Беше невъзможно да се премине през пещерата, без да се изминат няколко десетки метра от праисторическото влечуго.
Езерото, което стоеше на пътя, също не вдъхваше доверие. На различни места изпускаше на повърхността алени мехурчета, подобни на кръв, които избухваха шумно, оставяйки във въздуха сладък аромат на печени бадеми. От езерото бълваше многоцветна пара. Ясно беше, че процесите, протичащи в дълбините на пещерния резервоар, са несъвместими с безопасното плуване в него.
КОСМИЧЕСКА СОВАЛКА НА ПОВЕЧЕ ОТ 15 000 ГОДИНИ
Учените довършиха рома, а температурата в пещерата, въпреки почти кипящото езеро, беше не повече от 15 градуса по Целзий. А учените бяха облечени в тропически армейски униформи, които не са предназначени за хладно време. Върху плочите, подобни на внимателно обработен гранит, с които е покрит подът, са нанесени специални белези, които започват да светят, когато върху тях попадне дори слаба електрическа светлина, което може да бъде разкрито от разреденото фенерче на археолога.
Марките създаваха очертанията на малка пътека с ширина един и половина метра, която се върти около гигантското влечуго и се насочва към неразбираем обект. Пещерата стана малко по-светла и Ленър осъзна какво има пред него. На километър и половина, леко наклонен на една страна, лежеше огромен космически кораб, подобен на американската совалка, но десетки пъти по-голям по размери.
Египетският учен обаче не показа признаци на изненада при вида на фантастичната картина. Той се интересуваше много повече от огромно влечуго и някаква човешка фигура, в лилава роба, лежаща на няколко метра от гигантската глава на древно чудовище. Ленър, a priori, смяташе, че и огромната змия, и космическият кораб са свързани по някакъв начин.
И тяхната възраст надхвърля всички най-древни свидетелства за цивилизация, запазени на Земята. И тогава му хрумна, че някои сили са се досетили какво трябва да открият археолозите под Великия сфинкс. И затова съвместната експедиция включва военни и специалисти от НАСА…
