След като медальонът на датския археолог изгоря, което според него и според мнението на египетската военна хунта направи възможно проникването в огромните тайници на неизвестна цивилизация, по-нататъшните действия на спонтанната археологическа експедиция трябваше да бъдат планирани наново.
Но в стаята с високи тавани, която докладът нарича гробната камера на небесната жрица на Бат, започнаха да настъпват странни промени.
НЕЧОВЕШКИ ТЕХНОЛОГИИ И ОБЕКТИ
Отначало имаше силен аромат на черешов цвят. Миризмата беше много силна, но въпреки това не беше дразнеща. Тогава двете каменни топки, в отражението на металната конструкция, се изпълниха с наситен бургундски цвят, сякаш бяха попаднали в лава и щяха да се стопят. Но в самата стая, външно, не настъпиха промени в каменните топки, само златните надписи започнаха да блестят по-ярко.
И изведнъж в отражението се появи зелен огън, който гореше точно в самия връх на топките, където бяха щамповани надписите „Звездата, изпратена от боговете“ и „Мъртви и живи“. Но самите отразяващи обекти останаха непроменени. Но ако погледнете в металната конструкция, тогава в отражението имаше съвсем различна реалност. Не е ясно откъде е започнал да се появява гъст зелен дим. Подполковник Ал-Сабри сграбчи датския археолог за ръката и те хукнаха към изхода.
За всеки случай ученият се опита да не вдишва въздуха, докато се втурваха по тесния коридор. На улицата ученият и военният бяха посрещнати от черна нощ, въпреки че влязоха в гробната зала на жрицата на Бат половин час след обяд. Не се виждаше нито една светлина, въпреки че дори през деня тук имаше повече от сто души, коли и дори танкове.
КОРИДОР КЪМ МИНАЛОТО ИЛИ КЪМ БЪДЕЩЕТО
Нощта се разпръсна и изпълзя огромна неземна Луна, която освети района, създавайки атмосферата на мрачна вечер.
Но картината, която се отвори пред учения, беше неразбираема. В средата на пустинята се появи огромен оазис с малко езеро. Покрай него минаваше гигантска магистрала, ако това можеше да се нарече покрита зона, широка най-малко 1000 фута и дълга няколко мили. Беше направена от някакви странни гладки каменни блокове от твърд материал с фантастично ниво на прилягане.
Издигаща се поне на два фута над повърхността, тази странна магистрала нямаше очевидни фуги и повърхността й можеше да бъде проверена с геодезични инструменти до перфектно хоризонтално ниво.
Но най-удивителното беше сградата, от която идваха. От порутената пирамида на Хаба не бе останала и следа. Зад нея се издигаше голяма черна пирамида, покрита с плочи, които приличаха повече на стъкло, отколкото на камък.
Беше трудно да се определи точно размерът от близко разстояние, но на Карл Йесинг изглеждаше гигантска, достигайки височина от поне 700 фута.
Изведнъж, освен Луната, се появи и друг източник на светлина. Беше много светъл и имаше необичаен изумруден цвят. Изглеждаше, че обектът се движи със скоростта на пощенски самолет, с който Карл често летеше над Египет.
Летящият източник на светлина беше на десет мили и ставаше по-ярък с всяка секунда.
Бледозелената светлина вече беше осветила огромен оазис и две странни фигури от поне сто фута всяка, които бяха разположени близо до стените на огромна сграда с глухи стени.
Сградата се намираше приблизително там, където имаше странен вход под земята, наречен от класическите египтолози недовършената пирамида на Бака.
Изведнъж светлинният източник замръзна и след няколко секунди започна бързо да се приближава към стъклената пирамида, където стояха археологът и египетският военен. Беше много трудно да се види какво е летящото тяло, но на Карл Йесинг му се стори, че на височина от около 1000 фута нещо, наподобяващо огромен многостен, осветен отвътре, се движи бързо. И тогава небето блесна в ярък изумруден цвят и датският археолог загуби съзнание.
ВРЪЩАНЕ КЪМ РЕАЛНОСТТА
Когато се събуди, той седеше с гръб към стената в грубо издялания коридор на пирамидата Хаба. През отвора се виждаше яркият слънчев ден и гърба на египетския подполковник. На улицата можеше да се види обичайният пустинен пейзаж, военни превозни средства и египетски войници.
Ал Сабри предположи, че те са били жертви на халюцинации, след като са вдишали някакъв неизвестен газ в гробницата. Но археологът беше сигурен, че са видели пейзаж, който е бил в тази област преди най-малко 10 000 години. Той не можеше да обясни как се е случило това; може би стаята вътре в пирамидата Хаба е имала способността да сгъва времето.
Докато изучавал архивите на арабски търговци от 9 век, Карл Езинг се натъкнал на историята за момчето Малик, син на дясната ръка на емира Амр-ибн-ал Ас. Арабите току-що са завладели Египет и търсеха съкровища във всички огромни обекти от древността. И тогава в една от пирамидите близо до град Фаюм те откриха стая, пълна с кръгли топки от сребро и злато. Малик пристигна там с баща си, който трябваше да се заеме с намерените съкровища.
Тийнейджърът влязъл в една от стаите и изчезнал. Той се появил едва вечерта и казал, че е видял странни картини: златна пирамида, издигаща се в небето с огнена опашка, летящи воини на железни магарета и огромен град с езера, фонтани и цъфтящи градини.
Подигравали му се, но вкъщи показал на баща си медальон, на който било изобразено красиво момиче, което светело в различни цветове в тъмното и пеело музикално на непознат език.
Медальонът е известен на египтолозите на Наполеон като Живата Венера от Фаюм, но е откраднат в навечерието на Първата световна война от колекцията на Мари Алис дьо Ришельо, директно от имението на принца в Антиб.
Карл Йесинг решава отново да слезе долу в мистериозната стая, за да разгадае тайната на такива реалистични видения…
Следва
