Операция Аквариум: Възможно ли е наистина да Живеем под купол?

Представете си, че вие ​​и аз живеем в аквариум, само че наобратното – в аквариума има въздух, а около него вода зад стъклени стени. Представихте ли си?

Изглежда, че нашият свят е точно такъв и определени сили, които го контролират, се опитват дълго, дълго и упорито да пробият купола на нашия аквариум, за да се освободят от него. Нашият свят ще бъде наводнен, човечеството ще загине, но те не се интересуват от това. Кой е способен на това? Тези, които се смятат за господари на нашия свят!

Можете да ги наричате подземни обитатели, паднали ангели, водени от Сатана, влечуги, живеещи вътре в земята, зли извънземни от Марс и така нататък и така нататък, както искате, но същността и значението на силата, която управлява този свят е, че това невидимата сила не се интересува от човечеството. Те смятат себе си за законни господари на този свят, а нас само за оръдие, храна, работна сила, роби.

А ако няма космос, няма космическа програма, тогава къде така наречените аерокосмически агенции изстрелват стотици ракети годишно?

В момента има два варианта:

1) В съседната цивилизация на Земята зад купола. Идеята е, че нашият свят не е кръгъл и не е плосък, той е плосък свят под купол, разположен на огромна кръгла планета. Има само един изход от под купола (в Антарктида) и през него транспортни ракети от нашия свят пренасят данък, стоки, ресурси до други светове, също разположени наблизо под куполите и чието население вероятно също не е наясно с истинското състояние на нещата. Това обяснява полета на всички ракети по равна траектория към Антарктида, където според официалните обяснения е най-добре да навлязат в орбитата на Земята.

Втората версия:

2) Нашият свят е такъв, какъвто е бил представян в историята от човешките цивилизации, предшестващи нашата. По същество сме в „Снежно кълбо“.

Нашият свят е точно такъв, какъвто е описан в различни приказки, традиции, вярвания – плосък свят, върху който са разположени външните континенти, подземен свят, населен с по-развити същества (паднали ангели, паралелна цивилизация и т.н. и т.н.), и преди всичко това е „стъклен купол“, обграждащ целия този затворен свят и държащ всички вътре в стените му.

В същото време около тази стъклена топка има вода на хаоса. Това е буквално вода. Именно тук Бог, след като отвори небесните прозорци, наскоро предизвика световен потоп за нас тук.

Развитите предцивилизации са унищожени от зли същества от долния свят. Те просто бяха изтрити. Световен потоп, кален потоп, смяна на полюсите и т.н., и т.н., това са всички. Те унищожиха всичко и върху руините създадоха цивилизация от роби, напълно под техен контрол – човечеството.

Възниква въпросът: защо им е необходимо? Ресурси. Работна сила. Изпълнители. Падналите от долния свят мечтаят да пробият, да разрушат небесния купол и да излязат от затвора отвъд неговите граници. И трябва да предположим, че те са изработили план за бягство от дълго време, включително как да избягат оттук.

Само ние, човечеството, няма да избягаме никъде, просто ще бъдем смачкани от срутения купол и удавени от водите, изливащи се в нашето уютно „снежно кълбо“ от океана на заобикалящия го хаос.

„Какви са вашите доказателства?!“

„Космическата индустрия“ е монополизирана от управляващата класа, но има ентусиасти, които изстрелват свои собствени ракети вертикално нагоре. Не както правят всички аерокосмически агенции, изстрелвайки ракети по равна траектория към Антарктика, а вертикално нагоре, и всички подобни изстрелвания дадоха два основни резултата:

1) Земята от надморска височина 117 километра няма формата на сфера. Няма закръгляване.

2) Всички ракети завършиха излитането си на височина 117 км, като срещнаха невидима бариера.

Колкото до твърденията, че зад купола има вода. За да разберете това, просто погледнете звездите през мощен телескоп. Всъщност това изобщо не са планети, а някакви обекти, които се виждат през стъклените стени на купола и трептят от водните отражения.

Веднъж като турист стоях на едночасова опашка и гледах Сатурн през един такъв телескоп. Нямаше ефект „Уау“. Той изобщо не се виждаше, а пръстенът около него почти не се виждаше. Беше размазан, трептящ от отражения, сякаш имаше нещо зад стъклена стена във водата.

Как тогава НАСА захранва света със стотици висококачествени, красиви изображения на „космоса“? Само не ми говори за Хъбъл. Първо, съветвам ви да прочетете наличната информация за него. Всички снимки, за които се твърди, че са направени от него, са „интерпретации на НАСА“. НАСА дори призна, че е фалшифицирала изображения на „космоса“ и го оправда с желанието да се „разбере по-добре Вселената“.

Мисля, че уводната част приключи и ще премина към заключенията на моята „версия № 2”:

През 1946 г. американският флот събира ескадрила и я изпраща в Антарктида. Там те откриха ледена стена, маркираща външните граници на купола. Опитът за преминаване отвъд стената беше жестоко потиснат, ескадрилата претърпя загуби и се оттегли.

През 1955 г. е проведена операция Deep Preeze, по време на която експедиционните сили успяха да преминат отвъд ледената стена и откриха там реално съществуващите граници на стъкления купол, заобикалящ нашия свят.

През 1958 г. НАСА е създадена, за да скрие истинската структура на света. Куполът беше наречен „Пояса на Ван Алън“, бариера от смъртоносна радиация, която е трудна за преодоляване и се предполага, че е причината да сме в капан на земята. Тази година за първи път Съединените щати се опитват да пробият купола с ядрен удар. В рамките на операция „Аргус“ са нанесени общо 3 ракетно-ядрени удара. Неуспешно.

През 1959 г. е подписан международен договор за Антарктида, който на практика забранява на всеки да провежда изследвания или изобщо да влиза в района.

На 27 октомври 1961 г. Съветският съюз детонира две ядрени устройства, насочени към купола с помощта на ракети. Куполът оцеля.

През 1962 г. САЩ провеждат операция „Аквариум“, по време на която се опитват да разрушат купола с термоядрени оръжия. Ракетите са били свалени/дезактивирани преди да достигнат целта. Впоследствие имаше много експлозии, но ядрените експлозии не успяха да пробият купола. След това бяха извършени още две атаки, включително като част от операцията „Морска звезда“. От 25 април до 4 ноември 1962 г. са нанесени общо 36 ядрени удара.

През 1962 г. СССР, като част от операция К, извършва 5 атаки на купола с помощта на ракети с ядрени бойни глави.

Експлозиите не успяха да пробият купола. На разстояние до 1000 километра от епицентъра на експлозиите са регистрирани силни радиосмущения, аварирани подземни захранващи кабели и телефонни централи, повредени електропроводи, а електромагнитният импулс е довел до късо съединение на различни устройства, тяхното запалване и дори пожари в някои съоръжения. Но куполът не беше разрушен.

„Полетът на САЩ с кацането на хора на Луната“, заснет в павилионите на Стенли Кубрик, е реализиран, за да стане основата на създаваната фалшива „нова космология“, предназначена да скрие истината.

Оттогава усилията на „световното правителство в сянка“ са съсредоточени върху поразяването на „4-те стълба, върху които се крепи небесният купол“. Тези стълбове се намират в Антарктида. Може да се предположи, че всички изстрелвания на ракети „в космоса“ всъщност летят като ударни оръжия и се удрят в 4 опорни колони, държащи купола.

Кандидатът за президент на САЩ Хилари Клинтън публично заяви следното: „Все още не сме пробили този стъклен таван, но някой ден някой ще го направи и то по-скоро, отколкото си мислим.“

Хората я аплодираха и мислеха, че използва метафори, но тя говореше буквално.

„И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.“ /Битие 1:7/

А.М,