През юни 1911 г. нов влак със стотина пътници напуска Рим. И не просто пътници, а видни общественици и журналисти.
Пътниците щастливо се надвесват от прозорците, очаквайки луксозно пътуване. Никой обаче не успява да разбере как е протекло пътуването. Влакът изчезва по пътя.
Влакът „Санети“ не пристигна на гарата в уречения час. Спасителите претърсват цялото трасе и не откриват нито влака, нито следи от катастрофата му.
Няколко дни по-късно се появяват двама пътници. Но разказите им не дават яснота.
Уплашени мъже разказват невероятни истории.
Изчезването на влака през 1911 г.
Според италиански архиви круизът, организиран от компанията Санети, е трябвало да се състои през юни 1911 г.
Малкият влак, състоящ се само от локомотив и три вагона, е пълен до краен предел с пътници. Факт е, че компанията реши да привлече обществения интерес по този начин.
Всъщност круизът бил промоционално събитие. Влакът, който стоял на римска гара и току-що беше натоварил пътници, започва да се движи, изпускайки облаци дим.
След няколко дни той трябваше да пристигне на една от междинните гари. Той обаче така и не стига дотам. В уречения час влакът не се появява на хоризонта.
Първото нещо, за което се сетиха железничарите, беше катастрофа на пътя. Спасители и полиция веднага навлезли в трасето. Но не намират влака. Не го срещт нито на релсите, нито в деретата, нито дори в километричния тунел.
Влакът изчезна безследно. Въпреки че някои улики все пак бяха намерени.
По-специално полицията открива двама пътници близо до тунела. Това, което казват обаче, е нереално. Според един от мъжете влакът е пътувал до тунела по разписание и без инциденти.
Но когато влакът наближава черната дупка на тунела, започва адът. Във влака се появява странна бяла мъгла. Пътниците се втурнали във вагоните объркани: никой не можел да разбере какво се случва. Изведнъж светлината загасва. Човекът не мисли дълго и, както бил до вратата, просто скача от влака. Когато идва на себе си, влакът вече го няма.
Според пътника влакът е влязъл в тунела, но не е излязъл от другата страна. Било трудно да не се повярва на човека. Думите му бяха потвърдени от странното изчезване на цял влак. Разбира се, тунелът е инспектиран. Трябва да се отбележи, че през 20-ти век са строени най-простите структури: без разклонения и тайни депа. В модерното метро лесно може да се загуби не само влак, но и цяла гара. Италианският тунел е изненадващо прост: километрова „тръба“ с релси.
И ако влакът е влязъл в него от единия край, трябва да е излязъл от другия. Но няма нито влака, нито следите му. Решили просто да заметат историята.
След инцидента маршрутът става катастрофално непопулярен. Никой не иска да тръгне на опасно пътуване през тунела. В крайна сметка конструкцията трябвало да бъде запълнена с камъни. По време на Втората световна война няколко въздушни бомби нанасят непоправими щети на тунела. В резултат на това тунелът се превърнал в руини.
