На 1 март 1555 г. Нострадамус публикува своята книга с предсказания

На този ден през 1555 г. (според други източници – два месеца по-късно) Мишел дьо Нострадам (Michel de Nostredame, 1503-1566, известен под псевдонима Нострадамус, публикува първите си предсказания в книга, наречена „Предсказания на Мишел Нострадамус“ (на френски: Prophéties de Нострадамус).

Пророчествата са написани под формата на римувани четиристишия – катрени, които са обединени в 10 центурии („векове“) от по 100 четиристишия.

Първото издание включва три пълни центурии и 53 четиристишия (общо 353). Книгата започва с предговор-послание към сина му Цезар.

Второто издание е публикувано през същата 1555 г. и има малки разлики в структурата от първото. Последното – четвърто – издание е публикувано 2 години след смъртта на предсказателя през 1568 г. В него за първи път се появява пълният текст на всичките 10 центурии.

Досега те са преведени на десетки световни езици.

Между другото, Нострадамус внимателно криптира всичките си предсказания: четиристишията са написани на смесица от 4 езика. Те практически не посочват никакви дати, времевата последователност не е спазена, а самите четиристишия са объркани.

Но въпреки това изследователите на работата на Нострадамус са забелязали доста интересни и точни исторически съвпадения.

Нострадамус се обръща към планетарни диаграми, когато прави прогнози. Някои изследователи смятат, че небесните тела влияят върху човешките дела… Но от гледна точка на съвременната наука това твърдение е малко вероятно.

Той пише за метода си по следния начин: „… Реших все пак да говоря в мрачни и загадъчни термини за бъдещите промени на човечеството, особено на най-близките, тези, които предвиждам, използвайки способ, който няма да шокира крехките им чувства.

Всичко трябва да бъде написано в неясна форма, особено пророческото… Съставих книги с пророчества, всяка от които се състои от сто астрономически катрена или пророчества. Това са вечни пророчества, защото се простират от наши дни до 3797 година.“

Нострадамус умира на 2 юли 1566 г. от последиците от подагра (както някои казват, това е типична болест на гениите). Погребан е в църквата на Францисканския манастир.

На мраморната плоча над гроба му е издълбан надписът „Тук лежат костите на прочутия Мишел Нострадамус, единственият смъртен, който беше достоен да улови с почти божественото си перо, благодарение на влиянието на звездите, бъдещите събития на цeлия свят.”

ОТВЪД РЕАЛНОСТТА

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *