Мистериите на Марс: Учените установиха категорично, че някой или нещо произвежда кислород на Червената Планета!

За първи път в историята на космическите проучвания учените измериха сезонните промени в газовете, които запълват атмосферата, непосредствено над повърхността на кратера Гейл на Марс. В резултат те забелязали нещо изключително интересно: кислородът, газът, който дишат земните същества, „се държи“ много странно.

И нещо по-специално – регистрирано е странно увеличение на концентрацията му в атмосферата на планетата.

Откъде има кислород на Марс?

В продължение на три марсиански години (или близо шест земни години) газовият анализатор, вграден в роувъра „Curiosity“, е пропускал през себе си всички газове в околностите на кратера Гейл и е анализирал техния състав.

Резултатите потвърдили предишните данни за това, че съставът на марсианската атмосфера по обем 95% се състои от въглероден диоксид (CO2), 2,6% молекулярен азот (N2), 1,9% аргон (Ar), а 0,16% и 0,06% от молекулен кислород (О2) и въглероден оксид (СО), съответно.

Останалите десети и стотни проценти се разпределят между други газове, които присъстват в много малки концентрации.

Изследванията показват също така как молекулите на марсианския въздух се смесват и циркулират в атмосферата на планетата през цялата година.

Но тогава започва нещо много интересно: анализаторът на състава на атмосферата показал, че концентрацията на кислород се увеличава с цели 30% през пролетта, остава на това ниво до есента и след това се връща към нормалните си стойности.

Същият така нещо странно  се случва и с метана – обичайната му концентрация в кратера Гейл е 0,00000004% от общия обем, а през летните месеци драстично се увеличава с 60%.

Предполага се, че тези промени се дължат на факта, че CO2 през зимата замръзва над полюсите, като по този начин намалява налягането по цялата планета.

След това се случва преразпределението на газовете в атмосферата за поддържане на равновесие. Тоест, с намаляване на нивото на CO2, процентът на газовете се променя, но обемът им остава същият. А когато CO2 се размразява, настъпва обратният процес.

Всъщност учените открили, че азотът и аргонът следват този сезонен модел, увеличавайки и намалявайки процентната си концентрация спрямо това, колко CO2 се намира в момента около това. Изследователите очаквали кислородът да  прави същото.

Но вместо това количеството на този газ във въздуха се увеличило през пролетта и лятото с цели 30%, а след това спаднало до първоначалните нива. Тази картина се повтаряла всяка пролет, сякаш нещо го произвежда, и след това си го прибира.

„Първият път, когато видяхме това, беше просто зашеметяващо“, казва Мелиса Трейнър, планетолог в Центъра за космически полети на НАСА. „Ние се опитваме с всички сили да обясним това явление.“

„Фактът, че поведението на кислорода се повтаря тотално всеки сезон, ни кара да мислим, че не става въпрос само за атмосферна динамика. Трябва да има някакъв химичен или биологичен източник.

Щом учените открили „кислородната мистерия“, те се захващат за работа, опитвайки се да я обяснят. Отначало изследователите три пъти тествали точността на измервателния уред за газове. Инструментът бил в пълна изправност. Тогава експертите разгледали възможността за това молекулите на CO2 да могат да отделят кислород, когато се разпадат в атмосферата, което би довело до краткосрочно повишаване на нивото на този газ. Но се оказало, че ще е необходима много вода за да се произведе допълнителен кислород, а CO2 се разпада твърде бавно, за да генерира кислород за толкова кратко време.

Учените стигнали до извода, че кислородът може да бъде получен както по биологичен (с помощта на микроби, например), така и по небиологичен начин (от химическите елементи в скалите на кратера Гейл). В момента експертите обмислят и двата варианта, въпреки че нямат убедителни доказателства за биологична активност на Марс.

А Curiosity просто няма устройства (кой знае защо?), които биха могли да уловят с точност присъствието на органична материя. Сега учените са склонни да вярват, че небиологичните обяснения са по-вероятни, но за окончателни заключения все още е твърде рано.

Така че е напълно възможно тази история все пак да бъде продължена. И, кой знае, може би ще намерим благодарение на нея живот на Марс.

Източник: hi-news

© 2019 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2019 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!