Рич Терил: Ние живеем вътре в симулация, създадена от извънземни компютри

Възможно ли е нашият свят да е сложна космическа илюзия? Уважаван учен от Лабораторията за реактивно движение на НАСА счита, че това е възможно.

Този въпрос е възниквал в главите на много от нас и концепцията е много по-стара, отколкото си мислим. Френският философ Рене Декарт е първият, който изразява с думи идеята за субект, който умишлено ни храни със сложни несбъдващи се мечти.

Три века и половина по-късно все още не можем да се отървем от усещането, че светът, който възприемаме със сетивата си, може да е просто холограма.

Рич Терил, директор на Центъра за еволюционни изчисления и автоматизиран дизайн на НАСА, не само вярва, че е възможно; той предполага, че хората ще могат да създават подобни огромни модели в близко бъдеще.

Според Рич, програмист от далечното бъдеще би могъл да проектира нашата Вселена, използвайки изчислителна мощ, далеч по-добра от нашата. Причините за това са загадка за нас. Може би той иска да види как нещата са могли да се случат много преди неговото време. Може би го е направил от скука или от любопитство.

Ако е така, тогава какво: Цялата ни Вселена не би била нищо повече от симулация; нашата реалност би била междинно ниво. Но има ли доказателства в подкрепа на този безумен сценарий? Строго погледнато – има.

Удивително е, но Вселената се държи като част от симулация. Тя проявява определени характеристики, само когато се наблюдават, подобно на начина, по който в играта Grand Theft Auto се генерира само областта, в която играчът се намира в момента.

Квантовата механика може да е пъзел за нас и за учените, но едно от основните й правила може да бъде обяснено с почти смущаваща лекота: субатомните частици нямат определено състояние, ако не се наблюдават.

Тоест обектите стават реалност и остават такива, докато ги следим. Тази мистерия отдавна озадачава учените и едно от възможните обяснения за това поведение е, че живеем в симулация.

За да спести изчислителна мощ, тази симулация ни показва само „каквото трябва да видим, когато трябва да го видим.

Също така обяснява защо нашата Вселена се състои от крайни единици, пиксели, ако искате:

„Вселената също е пикселизирана – във времето, пространството, обем и енергия“ – казва Рич Терил. „Има фундаментална единица, която не може да се разпадне на нищо по-малко, което означава, че Вселената се състои от краен брой от тези единици. Означава също, че Вселената може да бъде крайно число, следователно е изчислима и ако се държи ограничено, когато се наблюдава, тогава въпросът е: „Това изчислява ли се?“ Според нас симулация на Вселената не би могла да се различи от реална. „

Суперкомпютрите на НАСА вече са по-бързи от човешкия мозък. Законът на Мур гласи, че след десетилетие компютрите ще могат да симулират целия човешки живот с всичките му обрати за по-малко от месец. След тридесет години игрална конзола ще прави това за по-малко от час.

Сега, когато стремително вървим към създаването на свои собствени холографски светове, идеята, че може да живеем в един от тях, изведнъж става по-малко фантастична. Как изобщо да разберем, че всъщност не сме продукт на симулация, случваща се през 2050 г.? Все още няма начин, но да се надяваме, че не е така.

Последиците от тази теория са огромни. Ако скоро можем да създадем свои собствени симулации със съзнателни и интелигентни същества, какво ще означава това?

Това означава, че ние сме и Бог, и слуги на Бог, и че всички сме направили това. Това, което ме вдъхновява е, че дори и да сме в симулация или много порядъци по-ниско в нивата на симулация, някъде по линията нещо е избягало от първоначалната програма, за да се превърне в нас и да доведе до симулациите, които ни създадоха. И това е страхотно “, казва Рич Терил.

© 2020 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2020 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *