Нашият свят е „Матрица“, но не цифрова

Теорията, че нашият свят е „матрица“, тоест виртуално, изкуствено създадено пространство, напоследък стана доста популярна.

По-специално, тя се използва за обяснение на много от странните и абсурдни явления, които хората наблюдават.

Колко вероятно е тази теория да описва истината?

„Батерии“ и „лабораторен модел“

В четвъртата част на Матрицата, която излезе наскоро, хората играят ролята на „батерии“, отдаващи енергията си на машините. Роденият в Швеция философ Ник Бостром обаче смята, че получаването на енергия едва ли е причината за създаване на мащабна симулация, тъй като за поддържане на човешките организми в този случай ще е необходима много повече енергия, отколкото биха могли да произведат.

По принцип, предполага изследователят, може да се създаде симулация като лабораторно възпроизвеждане на реалността за изучаване на някои исторически събития или социални проблеми.

Да предположим, че учените искат да видят какво въздействие ще има тази или онази икономическа реформа върху обществото. Те симулират желаната ситуация и изучават последствията.

Ако не са доволни от последствията, моделът се връща към първоначалните си параметри и се пише нова програма. Ако обаче приемем, че има много такива социално-исторически експерименти, тогава броят на „матричните интелигентни единици“, тоест обитателите на виртуалната реалност, непрекъснато ще се увеличава.

В крайна сметка той ще се окаже милиони пъти по-голям от броя на реалните хора. Така че най-вероятно ние сме виртуални личности, а не същества от плът и кръв.

Електронната симулация е невъзможна?

Следващият важен момент е техническата страна на симулацията на реалността. За да не открият обитателите на симулацията „фалшификата“, всичко трябва да бъде подредено възможно най-надеждно.

Тоест човек не може да се ограничи до възпроизвеждане само на планетата Земя с нейната непосредствена среда. Така че звездите трябва да изглеждат като истински, а не просто светещи петна във виртуалното небе. В противен случай астрономите бързо ще разкрият тази измама.

Между другото, експертите са изчислили, че само в наблюдаваната Вселена има повече от сто милиарда галактики. И има още звезди и планети.

Пресъздаването на всичко това в цифров вид ще изисква огромни ресурси, въпреки че нашата технология все още не е достатъчно напреднала, за да разгледаме по-отблизо всяка звезда през телескоп.

Но дори и такава Вселена да бъде симулирана, ще са необходими нереалистичен брой оператори за обработка на информацията. Сложната структура на Вселената свидетелства по-скоро против съществуването на Матрицата, отколкото в нейна полза.

А ако се симулира съзнание?

!-- Composite Start -->

Физикът-теоретик Сабина Хосенфелдер от своя страна смята, че нашата „родна“ цивилизация просто не би могла да създаде такъв глобален модел. Следователно трябва да има някаква друга интелигентна цивилизация.

Но досега не сме открили никакви научни доказателства, че не сме сами в обозримия свят. А моделирането на човешкото съзнание е друг въпрос.

„Доколкото знаем, съзнанието е просто свойство на определени системи, които обработват големи количества информация“, казва Хосенфелдер.

Няма значение дали системата е изградена върху биологичен мозък или компютърна платформа, добавя тя.

Междувременно експерти по проблемите на мозъка твърдят, че нашето съзнание е в състояние да създава модели на заобикалящата реалност само въз основа на входящата информация. И тъй като моделите на реалността са абсолютно индивидуални за всеки човек, не можем да добием обективна представа за света около нас, а само субективна.

От друга страна, виртуалният модел може теоретично да възпроизвежда реалността според заложените в него алгоритми, имитирайки законите на природата. Физиците многократно са се опитвали да имитират естествени процеси, но никога не са успели да постигнат идеални резултати.

Факт е, че е просто физически е невъзможно да се моделират свойствата на всеки атом, участващ в определен процес.

Вселена – голяма и малка

Има обаче и друга концепция. И защо стигнахме до извода, че Матрицата има дигитален произход?

Академик Валери Рубаков предполага, че Вселената е могла да възникне от много малък регион на космоса и след това да започне процес на разширяване. В случая това е само част от „Голямата Вселена“.

И не е сигурно, че тази „джобна Вселена“ не е създадена изкуствено. И че е само една – може да има много такива светове.

Те могат да съществуват както за експериментални цели на висша цивилизация, живееща в „Голямата Вселена“, така и като „резервни реалности“ в случай на някакви катаклизми, които застрашават живота на тази цивилизация.

Последната хипотеза изглежда е много по-смислена от цифровата версия. Но все още нямаме информация, която да докаже или опровергае това. И може би никога няма да имаме.

 

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *